Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: loni_61
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13939

Онлайн са:
Анонимни: 376
ХуЛитери: 1
Всичко: 377

Онлайн сега:
:: marathon

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаГарванът
раздел: Разкази
автор: marathon

Те понякога не идват. Колкото и да чакам, денят си отива, постепенно се смрачава и надеждата да ги видя се изгубва заедно с последните светли проблясъци в небето.

Друг път пристигат толкова много, че не се събират по клоните и някои направо кацат в тревата и започват да кълват. Обичам да наблюдавам гълъбите. Свикнал съм с тях. Откъде идват и накъде отлитат след това - не знам. Те толкова са заети със себе си - да търсят храна под дърветата, да се почистват или ухажват, че не ме забелязват. Винаги се радвам, когато пристигнат по-рано. Плахи са и предпазливи като всички птици. Постоянно се оглеждат ...
В близкото езеро има лебеди. Гледката е много красива - гората, езерото, гълъбите, лебедите придават цялостната хармония на това място.
Ако времето е ветровито, всички се скриват. Ако вали - гълъбите не идват. Става ми тъжно, сякаш съм изгубил близък приятел. Харесвам спокойните дни, когато е тихо, слънчево и топло. Тогава знам, че те ще долетят, ще са доволни от това, че са заедно, а аз - прикрит, тих и безмълвен, ги наблюдавам, радвам се на тяхната сплотеност, на техните красиви движения, на грациозните лебеди - също.
Сам съм. Просто така се случи, че останах сам. Стар и самотен съм. Влюбих се в това място и реших да остана тук. Спокойният живот и тишината, почти постоянно повтарящото се ежедневие така са ме обсебили, че съм придобил усещането за вечност. Сякаш винаги ще се наслаждавам на гледката, ще се любувам на птиците около мен безкрай - всеки ден, всеки час, от сутрин до мрак ...
Днес заваля още от сутринта. Първо - слабо и приятно. Слънцето ту се показваше, ту се скриваше. Но после дъждът се усили, появи се и вятър. По-слабите и сухи клони на дърветата се начупиха, падаха в тревата, като издаваха стенещи звуци. Така продължи доста дълго. Унесен от ромона на дъжда и свистенето на вятъра съм заспал. Събудих се късно следобед и с изненада установих, че около близкото езеро и навсякъде около мен кръжаха чайки. Може би бяха изтласкани от вятъра - морето е съвсем наблизо. В пейзажа бе настъпил хаос. Толкова много птици кръжаха тревожно в небето.
Но не за дълго. Явно морето ги зовеше и те скоро отлетяха на север. Вятърът утихна и небето се проясни. Гълъбите долетяха отново. Започнаха да почистват перата си, да прелитат от клон на клон и да говорят на техния си език. Времето е тихо. Още е светло, но те на групи се заиздигаха над дърветата, изчакваха да се съберат и всички заедно отлетяха - може би нощуваха в някоя запустяла сграда зад гората ...
Скоро отново ще се смрачи, денят ще отстъпи място на нощта - както винаги ... Не. Не може да бъде! Един гълъб е останал и сякаш с безразличие се оглежда. Защо ли не е отлетял с другите? Мракът настъпва и в ранната пролет голите призрачни клони на дърветата изглеждат зловещи. Решил е да пренощува тук. Вече е свил глава под крилото си, далеч от другите ...
Цяла нощ не мигнах. Силуетът на гълъба се очертаваше върху ясното небе. Отвреме навреме се появяваше вятър. Ту по-слаб, ту по-силен. Свистенето му се усили и сякаш се насочи право към дървото с гълъба. Тялото му се олюля за момент и като камък се насочи право надолу - към земята. Чу се приглушеното му падане - нещо като последен полет. Беше се предал ... Сърцето ми се сви от болка. Не бях преживявал подобно нещо. Така ли умираха птиците? Самотни и незабелязано. В мрака се прокрадна сянка на лисица, сграбчила нещо между зъбите си - навярно гълъба ...
Аз съм единственият свидетел на тази случка. Вятърът едва ли ще разкаже на някого ...
Сутринта отново настъпва. Дребните птички се радват и чуруликат продължително, за да посрещнат новия ден. Лебедите се белеят в езерото. А аз наблюдавам. Това е единственото ми занимание. Избягвам да се показвам, за да не плаша птиците. Самотен и никому ненужен, прикрит между клоните, всеки ден, всеки час, аз - гарванът, който ...




============


Публикувано от BlackCat на 13.06.2008 @ 06:12:49 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   marathon

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

26.09.2021 год. / 02:44:37 часа

добави твой текст
"Гарванът" | Вход | 6 коментара (13 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Гарванът
от dimension на 13.06.2008 @ 09:20:05
(Профил | Изпрати бележка)
Всичко, което съдържа живот, расте нагоре, но не е свободно. Най- високите клони улавят въздуха и светлината, но само подхранват безкрайната тирания на земята. Растежът сам по себе си е безмислен.
................
,,Вярвам ти, Пиле. Ти ми казваш истината, твоята истина."
,,А не може ли това да бъде и твоята истина, Перта? Аз искам да бъде и твоя истина. Искам да ме познаваш истински."
,,Не, Пиле. Аз съм птичка. Твоята истина не може да бъде моя."
................
Не бива са слушаш.
За да чуеш нещо, не бива да слушаш.
За да видиш нещо, не бива да гледаш.
За да схванеш нещо, не бива да мислиш.
За да кажеш нещо, не бива да слушаш.

Никой не знае повече от това, което се допуска да знае.
Всеки от нас е загробен в гроба на земното притегляне.

Да нагласиш мачтата или да уловиш вятъра в платното, е нищо. Знание само, не умение. Птицата познава простора без знание.

.....................................
Невероятно удоволствие бе да прочета, И.!
Благодаря ти за разказа, благодаря, че в днешния петък 13-ти ме върна към една от най-любимите ми книги.
Пиши, сайтът има нужда от хубава проза!


Re: Гарванът
от marathon (marathon@mail.bg) на 13.06.2008 @ 15:12:42
(Профил | Изпрати бележка)
Много съм щастлив, че първият коментар е от теб. Твоето мнение винаги е означавало много за мен. И аз те чета с удоволствие. Сайтът има нужда и от твоите произведения :)

]


Re: Гарванът
от eklekti4na (eklektika13@yahoo.com) на 13.06.2008 @ 13:13:16
(Профил | Изпрати бележка)
Поздравявам те не само, защото тия дни и аз се изявявах на орнитоложка тематика (и ми е още „топла” тая символика), но и защото думите ти отприщиха много силни емоции в мен. Да, това е – обикновено осмислям, но този път преживявам.
Бих казала, че това е много, много силна белетристика, но по принцип си забранявам оценъчните съждения.
И да, птиците наистина умират сами (и някои хора – едни от най-гордите, които някога съм познавала). В техния единствен и последен полет надолу усещам повече достолепие, отколкото тъга...
Поздрави още веднъж!


Re: Гарванът
от marathon (marathon@mail.bg) на 13.06.2008 @ 15:21:20
(Профил | Изпрати бележка)
Привет !!! Ние, хората, живеем между небето и земята, между мечтите и реалността, между материалното и духовното. И може би някъде между това "между" се крие смисълът на повечето от нещата, които търсим /поне за тези, които наистина търсят/.

]


Re: Гарванът
от radi_radev19441944 на 13.06.2008 @ 16:16:28
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Създал си чудесна природа и чудесно превъплъщение.
Ходил съм из горите, но не съм се опитвал да направя нещо подобно.
Поздрави.


Re: Гарванът
от marathon (marathon@mail.bg) на 13.06.2008 @ 18:02:30
(Профил | Изпрати бележка)
Това е нещо ново и за мен самия. Аз от началото на годината съм отново в Германия и този разказ е роден от носталгията и самотата.

]


Re: Гарванът
от LATINKA-ZLATNA на 27.06.2008 @ 21:46:49
(Профил | Изпрати бележка)
Marathon, този разказ ти е различен от другите.
Многообразен е! Философски е! На няколко пъти го четох и всеки път откривам различни неща в него.

Поздравления!


Re: Гарванът
от marathon (marathon@mail.bg) на 28.06.2008 @ 21:04:44
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за отзива :) Наистина е различен, за мен също беше изненада. Идеята беше толкова натрапчива и нахална, че не ми даваше мира. Аз не й обръщах внимание - мислех си, че нищо няма да излезе. Но в крайна сметка се наложи да седна да пиша, за да се освободя от нея. Нямах никакви сериозни очаквания. Аз когато пиша не мисля за написаното, а оставям идеята и инспирацията да ме водят. Получи се нещо повече от "разказ за животни". Дори някои немски читатели /разказът е писан в Бремен/ го нарекоха "класика". Е, чак пък класика :) !

P. S. Всъщност "Любов" също е писано в Германия.

]


Re: Гарванът
от shtura_maimunka на 15.11.2009 @ 12:34:59
(Профил | Изпрати бележка) http://smile999.blog.bg/
Чудесен разказ, чудесна проза!
Съжалявам, че съм пропуснала да сега!
Сърдечни поздрави от най-прекрасния град съгражданино гарван!;-) :-)))


Re: Гарванът
от marathon (marathon@mail.bg) на 29.11.2009 @ 11:13:22
(Профил | Изпрати бележка)
Радвам се, че ви е харесала прозата ми. Напоследък все по-малко хора четат, а още по-малко разбират какво са прочели :)

]


Re: Гарванът
от Markoni55 на 10.02.2018 @ 23:38:45
(Профил | Изпрати бележка)
беше удоволствие да прочета. странни са гълъбите. опитвах се да се сприятеля с няколко от отстрещната запустяла къща. Всеки ден им подхвърлям трошици. От начало идваха, почнаха да се приближават, дори кацаха на прозореца, където оставях храна и вода...после предприеха отдалечаване. Гледат ме, но не се престрашават да слязат до храната. сложна работа. Но ти си го описал прекрасно.


Re: Гарванът
от marathon (marathon@mail.bg) на 23.01.2021 @ 01:27:37
(Профил | Изпрати бележка)
Разказът е пълен със символи. Гарванът е самият автор. В живота се редуват красота, бури, хаос и смърт. Зад описаната природна картина се крие много повече.

]