автор: eiry

И все не съм каквато трябва.
И все не пасвам на света.
И писна ми да се старая
на другите да угодя.

С каквото и да се заема,
не стрелям право във целта.
Закон е сякаш да съм аут,
и пак, и пак съм настрана.

А може би като във пъзел
е отредено място и за мен.
Дали, дали ще го намери
духът ми от провали изморен?