автор: loveforever

В живота имам малко грешки,
една от тях за жалост беше ти.
Повярвах ти наивно по човешки,
попари ме с безмислени лъжи.

А трябваше да бъдем просто истински
приятели за радост и късмет.
Така да правим по-щастлив живота си,
с усмивка , гордо да вървим напред.

Проклинам свойта орис незаслужена,
погребвам с мъка бляскави мечти,
тъга струи в очите теменужени,
в терзания душата ми гори.

Дали ще бъде обич непокълнала
или омраза с ярост ще искри,
за мене чувствата еднакво тежки са,
измамата по равно ще боли.

От опит знам ,че всичко е пропаднало,
че няма прошка, няма и вина,
магията от мен ще е избягала
дори в света да станат чудеса.

29.05.2004 г.