автор: Alisa

Ах, мое скъпо, древно изкопаемо,
аз пак те чакам (както неведнъж).
Ще дойдеш (май добре се знаем).
Днес чух, че си невероятен мъж.
Май подозират нашто съзаклятие
и само дето аз не знам.
Очакваме те двете със змията,
мой тъжен и поостарял Адам.
Навън библейски се събужда
един навярно грешен ден.
Ще дойдеш - пак да ме направиш луда.
Поне това го знам добре.
Ще лъжеш. Аз по принцип ще ти вярвам
и ще измислям щуротии.
Ще те обичам с всичко, мисля даже
и със не толкова добрите ти черти.
Със всичките ти смешни предразсъдъци
и тайния ти мъжки страх,
че може някой, скрит зад ъгъла,
да каже, че си пак във грях.
Ще ти повтарям, че е хубаво,
а ще си мисля: " Не дотам".
Ох, ти си просто мъж със бъдеще...
За мойто бъдеще не знам.
На мене всичко ми е лесно,
защото си е вятър и мъгла.
По принцип все за нещо ми е весело,
но благоприлично се гримирам със тъга.
Харесваш нестандартните ми стихове,
разбира се, когато ти си в тях,
когато ореоли ти измислям,
когато не те слагам в шах....
За после няма смисъл да говорим.
Ти всъщност знаеш по-добре от мен.
Сега ела и аз ще ти отворя.
Попреиграй, че си ощастливен,
та равновесието в нашата система
съвсем да се уравновеси.
Ех, дяволите нека да я вземат
проклетата ми зодия Везни.
Не вярвам много в хороскопи
и във девети чудеси.
По-вярвам в ядчиците орех
на сивите ни вещества.
Не вярвам, че ще се прераждам.
Нали поне ме има днес.
Едва ли ще ми кажеш нещо важно,
но все пак позвъни и влез.
Материално, крачещо подобие,
във случая от мъжки пол.
Със цел, професия и хоби,
подправени със алкохол.
С живот, размерен в едри крачки,
поизкривени тук и там.
Със две-три явни неудачи
(за другите едва ли знам).
В словесната еквилибристика се давя,
за да изплуваш поне ти.
Май с теб и двамата се преповтаряме
и уж е от разсеяност, нали?
Аз цялата съм ледено спокойствие,
но мога и да откача така,
че шантавото ти достойнство
едва ли ще го вдигнат на крака.
На засега съм с теб,
сред тайнствен шепот
на провинциален диалект,
закрит от услужливи шепи...
И си играме на интелект.
Ако ме питат кой е по-достоен
да бъде абсолютно опростен,
как мислиш, след въпроса "Кой е?"
аз теб ли ще посоча или мен?
Добре де, няма да те галя
по косъма в обратната страна.
Така ни е добре във тази стая
и аз не съм ти никаква жена.
И можеш да ми кажеш съвсем всичко,
дори, че вчера не със мен си бил,
че пак си лъгал някоя, че я обичаш
и после с нея някъде си пил.
За мен, за мен недей ме пита.
Аз пак съм си седяла у дома.
Не се кълна, защото няма смисъл,
но бърка ли те нещо теб това?
Наздраве! Ех, че сме щастливи!
Щастливи или не съвсем.
Нали поне до днес сме живи,
останалото си го знаем с теб добре.
Оставяш лампата да свети,
когато с теб се любим във четвъртък.
Не помниш май чертите на лицето ми,
а аз си мисля :"Тука няма мъртви."
По-скоро виждам всички преди мене
тук минали жени, дошли , били..
Дали тогава пак така е светило
или във тъмното сте шепнали "Mehr licht"!
Това е без значение,
но си мечтая, да стана вече някоя от тях.
Не ме плаши, изобщо не е страшно,
но тебе как не те е страх?
Мен пак при някой щуро ще ме има,
денят пак ще си бъде ден,
ще си седиме двамата интимно
и няма да ни бъде никак зле.
А ти ще остаряваш бързо-бавно,
като във български игрален филм.
Ще бъдеш от нормален, по-нормален
и няма да си имаш даже стил.
Не ти харесва, знам, но че ще стане
съм сигурна или съвсем.
Сега спокойно можем да си лягаме
и всичко да си върнеш пак на мен.
Ех, мое висше, умно земноводно,
бъди такъв, какъвто си.
Във тая ти удобна форма
със теб най-лесно се греши.
Избивай някакви комплекси
за моя сметка. Все едно.
На мене ми е тъжно-весело
и без значение защо.
Аз много малко те познавам,
но зная себе си добре.
Припадам, падам, после ставам,
защото няма накъде.
Живей! И само не умирай,
макар, че аз съм малко некрофил.
Съвсем спокойно дишай и си свиркай,
нали това е точно твоя стил.
И тъй нататък. Старата история.
Омръзна ми или почти...
Ти искаш да съм като хората,
обаче пак се провалих))))