автор: chocolate

Още болиш...
А в мислите си съм ти простила -
за всичко -
и което си причинил, и което не си.
И люта клетва дори не промълвих -
да не те застигне през годините.
И раздяла сълзлива – не предизвиках -
да не се отречеш, още преди изгрева,
че в теб ме е имало,
и че е било истинско,.. и че е било наистина...
За лъжи и обиди – не си и помислих -
не бих осквернила светостта на онзи светъл извор,
който в мен преоткри.
И дори един ден миналото да преболи -
пак не бих пожелала – да не те е имало.

Любовта не си отиде и не се стопи,
спотаи се между нас, безсилна.
Споделена, но не надвила причините.
Превита,
нищо не чакаща и нищо не искаща.
Но жива...
Жива...

Сега, когато вечер внезапно самотата прокърви
и неочакван залез срине защитите ми,
в тишината ми проникваш
нечакан, неповикан.
Докосваш плахо мислите ми.
Въздъхваш, знам, още ме обичаш.
Затвори очи, поне заедно да помълчим -
да изчакаме онова чувство полека да премине
в имагинерността на поносимото.
Да го притиснем с камъните на дните -
бели да са,.. и смислени.
И да не натежава в миговете неуловимото...
Още болиш...
______________