автор: sandil

Как дойде? Бях прекрачил вратата...
Бе зад мен, младостта, любовта...
Детско дяволски руса съдбата
спъна с крак пъстрок старостта

Онемя бърборицата зала.
Тишина! Тишина! Тишина!
Как изтри -с недокоснато тяло,
стадо спомени- голи тела.

Къде скита? Невернице верна!
Сто години -остави ме сам!
Проигравах любови на дребно.
Как от кремък искра да ти дам?

В луда люлка- любов- пак ме люшка!
Мерцедес! Черен свят! Абордаж!
И, подава ми празната пушка
заредена с безумен кураж.

И, пак ставам на двайсет години
и пак гледам смъртта във очите
и в дъната им - ледено сини
втора младост- пламтящо прочитам.

Втора младост! Как палиш дъха ми!
Пепели ме- последен вулкан!
Пий любов! Пий до капка кръвта ми!
Още имам какво да ти дам!