автор: sarce_za_teb

Тя беше най-слънчевото бебе, което сте виждали.
Най-усмихнатото дете. Звънкият й смях отекваше в душите на околните.
Превърна се в красавица, а усмивката не слизаше от лицето й.
По това време получи първите шамари. Без основателна причина.
Само защото се усмихваше.
Усмивката й започна да дразни.
В щастливите й весели очи потъваха тъмни фигури, които крадяха техния блясък.
Другите не искаха тя да е щастлива, само защото те са нещастни.
Нямаше право на щастие и на усмивки.
Сутрин отново се събуждаше лъчезарна и подаряваше блясъка на Слънцето- единствено то го ценеше.
През деня за всяка усмивка получаваше шамар.
Страните й се зачервяваха от ударите, но тя не спираше да се усмихва.
Един ден в един стар, прашен антикварен магазин си купи маска. Много приличаше на нейното лице, но все пак беше маска. Леко навъсена със замислено, унил вид.
На следващия ден реши да си я сложи.
Хората не спряха да й се усмихват по улиците- за първи път... от толкова време тя виждаше искрените усмивки срещу себе си...
А под маската тя също се усмихваше, но вече не получаваше удари за усмивките си...