автор: kalioppa

Мое бяло момиче не живяло не дишало
на зората кристална омайния дъх
звездна топка небесна в синевата изтичала
цветна пъпка в градина от пролетен мъх

Старо есенно злато залюляно не литнало
млечно-перлена ласка, нежно лице
как ми стопли сърцето и опари душата
с твойте морско-солени талантливи ръце

О, дете на природа тъй съвършена
нежен шепот и яростен луд ураган
ти закле ни во-веки с клетва свещена
да не крием душите си зад параван

Колко малко живя колко много ни каза
но дали сме достойни за твоя талант
всъщност беше ли ти образ реален
кръв и плът залюляна от вятър пиян

1980г.