автор: mirabo

Не исках думите ти,
А очите-
Онези дето парят и болят,
Онези дето скрити
под непристъпни зъбери цъфтят.

онези тъмните,
присвити
в които бурите мълчат.
разкъсват се, бушуват и прииждат
но спират на ръба.

онези топлите,
добрите,
дето люлеят на ръце
докато болката си иде
или сълзата спре.

онези същите,
които
само аз умея да чета.
не исках думитете ти, а очите
и само малко тишина..........