автор: hristam

Дълго време бях в чужбина, и когато се върнах нямах търпение да видя близките си хора, така се бях затъжил.
От познати бях научил, че най-добрият ми приятел се заженил, и първата ми работа беше да го посетя.
Каква беше изненадата ми, когато вместо щастлив младоженец заварих един силно контузен и съсипан човек, чийто изглед и излъчване определено се разминаваха с ведрите спомени за него.
- Дълга история – тежко въздъхна той, след дружеските прегръдки и изумените ми възклицания. Предположих, че е претърпял пътно-транспортно произшествие.
- Абе произшествие си е, ама не точно пътно-транспортно – заразказва той – Не знам дали си чул, че вдигнахме сватба...
Кимнах и добавих, че съм очаквал да видя и щастливата младоженка.
- Ами какво да ти кажа, нещата се промениха. В последния момент. Сигурно си чувал за така наречената пред брачна треска, обикновено по-силно изразена при младоженеца.
- А, естествено – потвърдих с готовност. Повечето ми приятели я бяха изкарали. – но впоследствие минава, доколкото знам.
- Мдааа...-проточи той – Само че при мен се появи преди самата церемония и то в много тежка форма. Внезапно ме осени прозрението, че цялата тая работа е огромна грешка и трябва спешно да се измъкна.
- Господи!
- Повярвай ми, никога не съм мислил на по-бързи обороти от тогава. За части от секундата през главата ми преминаха какви ли не варианти, но аз инстинктивно се насочих към следния – малко преди церемонията я дръпнах настрана, и й казах, че не искам да я лъжа – влюбен съм в друга, с която съм имал връзка от известно време.
- Не може да бъде! И тя какво?
- Настоя категорично да разбере коя е. Не бях помислил за това и се оказах неподготвен. „Амиии...” – тъкмо се чудех какви да ги къдря, когато тя изведнъж ме прекъсна:”Мисля, че знам за коя говориш, онази въртиопашка , дето все чупи стойки като те види, нали?” – и посочи една от шаферките – „Каква низост, всички я знаят що за стока е, а ти...”. Изгледа ме презрително и добави:”А при това е омъжена! Сигурно затова сте се крили като...”. От възмущение гласът й пресекна, а аз измънках нещо нечленоразделно, колкото да реагирам по някакъв начин. „Не искам да чувам нищо повече!” – посече ме тя с не скрито отвращение –„А също и да те виждам! Нещастник!”
- И какво стана после? Не ми казвай, че си тръгна просто така.
- Естествено, че не можех да се измъкна току-така. Църквата беше пълна с близки, роднини и приятели, а и прииждаха все повече и повече хора. Тя много държеше на пищна сватба с всичките му ритуали и финтифлюшки. Мисля, че точно това допринесе в голяма степен за състоянието ми, признавам, цялата тая суетня ми дойде в повече! Така че се вмъкнах в някаква стая зад олтара, в търсене на авариен изход от ситуацията, и случайно намерих своето спасение в лицето на млад поп. С две думи се разбрахме – срещу не голямо заплащане ми зае расото си. Предложих му да го заменя срещу сватбения костюм, но той отказа така категорично, сякаш костюма беше от реквизита на самия дявол. И не мога да му се сърдя – като си помисля, напълно е прав, човека!
- И успя да се измъкнеш, преоблечен като поп? Голям идиот си! – възкликнах с възхищение, и се разкикотих. – Но все пак не си успял да се отървеш безнаказано, а? Пипнали са те все пак!
- Виж, знам, трябваше да се покрия веднага, но просто не можех да мисля. Трябваше ми малко време. Обаче тя реагира светкавично, нямаш си идея каква усойница се оказа, пак добре, че успях да се измъкна навреме! – в насиненото му око проблесна самодоволство. – Не спирам да благодаря на Господ за това!
- И какво стана?
- Ами какво – аз естествено изобщо не вдигах телефона, и дори не се доближавах до входната врата, макар че сигурно цялата рода се извървя да ме търси. Обаче рано на другата сутрин тия тримата здравеняка влязоха направо с вратата.
- Нейни близки?
- Бащата и двамата братя на нейна братовчедка. Излъгала ги, гадината, че разбрала за връзката ми с братовчедка й, която съм искал да зарежа, за да се оженя за нея по сметка. Тя обаче уж разбрала и била възмутена от моето вероломство, та за това се отказала от сватбата. Представяш ли си каква мръсница само!
- Страхотия! – съвсем се вживях аз – Предполагам, че си отричал до последно, но не са ти повярвали особено!
- Никога през живота си не съм бил по-искрен, и не съм ял по-голям пердах за това! Заклех се, че изобщо не съм виждал очите на въпросната братовчедка, а те измъкнаха даже и нейна снимка – една очилата дебелана на средна възраст. С плитки. Абе...ужас, ти казвам!
- Да...лоша работа – съчувствено казах, докато оглеждах гипсираната му ръка и превръзките на главата и крака.- Но пък поне вече всичко е останало зад гърба ти! Погледни откъм хубавата страна – физическите рани заздравяват, все пак, ами ако беше се обвързал с такава жена...
- Там е работата, че историята не свърши с това – съкрушено поклати глава той – Тази братовчедка, стара мома, се оказа луда колкото си искаш – явно цялата им рода е такава. Наскоро ми се обади... – замлъкна, сякаш нямаше сили да продължи. Не издържах, беше стигнал до най-интересното, и го насърчих:
- Е, и?
- Абе остави – махна със здравата си ръка той – изобщо не е за разправяне! Готова била да сподели чувствата си и живота си с мен. И тя много ме била харесала. „Вече казах на всички, че съм готова веднага да се оженим!” – ми изчурулика сладко-сладко.
- Е, това вече е върхът! – ахнах аз. Добре, че бях седнал. – И сега какво?
- Ами какво, тоя път, колкото и да го мисля, приятелю, няма измъкване! Споменах ли, че баща й работи в полицията, а братята й са охранители? А, не че има кой знае какво значение, ама по-груби и агресивни хора, честно ти казвам, изобщо не съм виждал досега! Направо в очите ми казаха, че ако се опитам да избягам и този път, накрай света ще ме намерят!
- Леле...- смаях се аз – и сега да не би...
Чак не можех да произнеса думите от изумление.
- Аха – смънка той едва-едва – само чакат да ми свалят гипса. Сватбата ще е след месец...