автор: IVANZLATOUST

Тя всеки ден ходеше на магистралата. До бензиностанцията, където беше най-голям шансът някой да отвори вратата на лимузината си и да я покани да влезе. Умееше да предизвиква ненатрапчиво.
Защото беше хубава и умна. Не бързаше. Търпеливо изчакваше случая, когато можеше да нанесе удара си. Както кобрата изчаква удобния момент и напада мълниеносно и неотразимо.
От бензиностанцията я познаваха, защото много пъти я бяха наблюдавали. Как се преструва, че гледа невинно потенциалния си клиент. В същото време гърдите й се повдигат предизвикателно. Левият й крак е подгънат в коляното, за да се отвори цепката на полата й и да се покаже красиво бедро. Лицето й изразява невинност и миловидност.
Полицаи се опитваха да я подпитват какво чака. Тя им отговаряше самоуверено и надменно, че чака приятел и настояваше да я оставят на мира. Ако продължаваха да нахалстват, изваждаше от чантичката си мобифон, набираше някакъв номер и започваше разговор:
- Господин майор, моля те да наредиш на хората си да се държат по-възпитано и да не закачат невинни граждани.
Те се оттегляха, без да дочакат някой да им нарежда да се оттеглят.
Когато се появяваше подходящият човек в луксозна лимузина и, впечатлен от фигурата й, докато зареждат колата му я съзерцаваше с интерес. Тя безпогрешно улавяше мига и уверено изчакваше да спре колата край нея, да отвори вратата и да я попита до къде желае да я закара.
- До хотел “Плиска” – беше отговорът.
Нататък всичко се нареждаше от само себе си. Това бяха богати клиенти, които пристигаха в София на бизнесдела, отсядаха в скъпи хотели и прекарваха свободното си от делови срещи време в компанията на красиви жени. Плащаха добре. На нея – още по-добре, защото тя умееше да бъде интересна.
Човекът, който прояви интерес към нея в топлата августовска привечер, след като отвори предната врата, проговори на руски басово:
- Девушка, пожалуйста! И посочи мястото до себе си.
Тя се усмихна лъчезарно и произнесе закачливо:
- Русский олигарх! Седна в колата и подаде ръка:
- Таня.
За такива случаи беше Таня. Иначе се казваше Стоянка.
Олигархът се разсмя искрено на определението й и на свой ред се представи:
- Павел Иванович.
И потегли веднага, без да задава въпроси. Тя обаче реши, че трябва предварително да се спазарят.
- Я хочу да ви кажа, что професионалистка...
- Ладно, ладно – пресече я олигархът – Не волнуйся.
Таня замълча и го загледа с чаровната си усмивка. Той караше уверено и с голяма скорост, дори след като се отби от магистралата и подкара по тесни улички към южната страна на военната академия. От “Иван Асен” влязоха в някаква пряка и веднага спряха пред жилищна кооперация. Що за птица е този олигарх?
В кооперацията нямаше асансьор. По тясно стълбище се изкачиха до тавана и олигархът я покани да влезе. В тавански апартамент – всъщност ателие. Голяма стая, легло, мивка, маса и гардероб, готварска печка. Върху масата – купища книги, стените – целите в различни по големина и сюжет картини.
Таня застана на средата на стаята, недоумявайки какво ще прави тук. Олигархът разбра недоумението й и я покани да седне на единствения стол до масата. Той седна на леглото срещу нея.
- Какво ще правим? – попита Таня.
- Ще работим – отговори Павел Иванович. За Вас – работа, за мен тоже.
- Но тук няма условия...
- Има – отговори Павел Иванович и посочи завесата, зад която започваше втората половина на помещението.
- Аз съм художник. Искам да ми позираш. Нищо повече.
Таня прихна да се смее. За първи път попадаше на такъв мъж. Беше се сблъскала с какви ли не желания на клиентите си, но на човек, който желае само да я рисува, за първи път попадаше.
- А какво ще получавам за това?
- Стотачка на седмица. По 3-4 часа дневно. Малко ли ти се виждат?
- Може би за теб са много, но аз печеля много повече. Стотачката я взимам за една вечер.
Лицето на художника помръкна.
- Жалко, не мога да отделям.
Но Таня внезапно се оживи:
- А как ще ме рисуваш?
- С четка и бои.
- Гола или облечена?
- Най-напред така, както си сега. След това ще видим. Трябва да те видя как изглеждаш гола и ще реша. Това обаче зависи и от твоето съгласие.
- Съгласна съм. Но ако поискаш нещо повече, ще плащаш допълнително.
Павел Иванович се разсмя:
- Прието. Искаш ли да започнем веднага?
- Дадено – подскочи Таня.
Той също стана и я покани към ателието, което беше зад завесата...
След двучасово позиране, при което той рисува портрета с молив, тя се умори и спряха. Решиха да вечерят, след което да продължат отново.
Павел Иванович предложи да отидат в гостилница “Мизия”. Тя обаче попита:
- Имаш ли някакви продукти? Умея да готвя.
- Интересна идея – съгласи се Павел Иванович.
По време на вечерята Таня попита:
- Защо реши да рисуваш именно мен?
- Имаш много изразително лице. Ти си не просто красива. Ти имаш излъчване и затова си подходящ обект за рисуване. А ти защо прие, след като имаш възможност да печелиш много повече? – на свой ред попита Павел Иванович?
- Искам да си почина от проституцията. Тя уморява като всяка работа, особено когато искаш да бъдеш на ниво.
- Какво значи за теб да бъдеш “на ниво”?
- Клиентът ми трябва да си даде парите без никакво притеснение и съжаление.
- И как постигаш това?
- Първо, подбирам си клиентите. Имам определени изисквания към тях – не само да са богати, а и да ми импонират в някаква степен. Държа на добрите обноски.
В продължение на няколко дни Павел Иванович рисува главата на Таня в профил и анфас, като я караше да променя прическата си. Тя се подчиняваше на всички негови изисквания и търпеливо позираше, колкото и неестествени да й изглеждаха някои пози, на които той държеше да заема.
След това десетина дни му бяха необходими, за да я рисува в цял ръст. И тук направи няколко варианта: права, седнала на стол, в крачка, дори я рисува в гръб. През всичките тези дни беше не само модел, а и готвачка. Готвеше вкусни ястия и се хранеха заедно. Удоволствието бе взаимно от такава форма на съжителство. След вечеря тя се прибираше в къщи, а сутрин идваше по-рано, за да приготви закуска и кафе. Разговаряха често на различни теми – и за живопис, и за музика, и за книги. Тя задаваше умни въпроси, а той популярно обясняваше. Той умееше да обяснява популярно и най-сложните въпроси на теорията на рисуването и му харесваше нейната любознателност. И още много други неща започнаха да му харесват – чистотата, реда в бита, който тя постепенно налагаше.
Ставаха все по-близки. И това продължи до момента, когато той реши, че трябва да я рисува и гола.
Беше свежо августовско утро. Изгрялото слънце нахлуваше в ателието и я огряваше на стола, където очакваше Павел Иванович да започне работата си. Той обаче я загледа многозначително.
- Имаш ли нещо против да се съблечеш?
- Да се съблека?
Тя май че не го разбра какво искаше от нея, защото го гледаше с недоумение.
- Искам да свалиш всички дрехи. Ще те рисувам гола.
Таня подскочи като ужилена:
- Никога! Само това не!
Павел Иванович не очакваше такава реакция.
- Но защо? – попита наивно той.
- Как защо? Не желая да се разголвам.
- А когато правиш секс-услуги, не се ли разголваш?
- Това е друго. Той идва като непознат и си отива като непознат. Не остават никакви следи. А ти искаш да рисуваш нещо, което е лично мое и да го направиш достояние на целия свят. Искаш да ме ограбиш.
- Не те ограбвам. Аз си плащам.
- А аз не се продавам. Аз искам моето тяло да си остане мое и при никакви условия да не се превръща в обект на съзерцание и обсъждане от обществото.
- Момиче, това не е твоето тяло. Твоето тяло си остава при теб. Хората ще гледат и ще обсъждат моето изкуство. За изкуството ти си това, което е природата, градът...
- Да, за изкуството аз съм повод ти да пресъздадеш себе си, да реализираш своя вътрешен свят. Аз изчезвам, аз се сливам с камъните, дърветата, планините. Ти ми показа Джокондата, но ми я показа като картина на Леонардо. Ти знаеш всичко за художника, а не знаеш нищо за личността на Мона Лиза. Нали ти самият твърдиш, че в действителност художникът рисува себе си. Природата е само повод да покаже себе си. Не съм съгласна да бъда повод. Не желая да се разголвам повече от това, което е било досега пред теб. Точка.
Павел Иванович се почувства безсилен. Той вече беше открил, че с всяка нова среща тя расте в очите му. Но днес за първи път я виждаше в целия й ръст. За първи път той я видя не като обект на съзерцание, на обучение или възпитание, а като личност.
Какво да прави? Той искаше да види тялото й от раменете надолу, да обедини главата с гърдите, корема и бедрата в едно цяло, което излъчва свобода и копнеж, разум, страст. Но в решителния момент тя иска да тръшне вратата и да го остави сам с идеята си.
- Ако ти плащам толкова, колкото получаваш при най-скъпите секс-услуги, ще приемеш ли?
- Не, и не! Излишно е да говорим повече на тази тема. Ставам и си отивам.
Таня решително тръгна към вратата. Павел Иванович остана на мястото си, като се колебаеше какво да направи. Не му се вярваше, че така лесно може да приключи познанството му с това красиво и своенравно момиче.
На другия ден я видя отново на магистралата в близост до бензиностанцията, където се отби да зареди колата си. Ужаси се, когато забеляза, че тя вече флиртува с очи с господина, който зареждаше преди него. Гневно отвори вратата си и застана пред нея. Тя се стъписа, като го видя.
- Моля те, остави това!
Хвана я за ръка и решително я поведе към колата си. Почти насила я сложи на предната седалка и затвори вратата.
След като зареди, потегли веднага. Мълчаха, докато пътуваха. Той спря пред ресторант “Мизия”. Преди да слязат, проговори:
- Извини ме, но искам да разговарям с теб. Предлагам да влезем в ресторанта.
Влязоха в полупразния ресторант. На масата тя го погледна въпросително.
- Не разбирам за какво съм ти. Това, което искаш от мен, няма да стане.
- Вече не го искам. Тази нощ мислих много. Ожени се за мен...
Подир година в Съюза на художниците беше открита изложба: “Портрет на една жена”. Тя включваше двадесетина картини – графика и акварели с образа на жената, неочаквано за самия него покорила сърцето на художника. Картините не се продаваха.