автор: loveforever

Късно вечер когато остана
пак самотна,унила ,с тъга
твоят образ пред мен ще застане,
ще проблесне пред мен за мига.

Миг във който стрелките са спрели,
със минути по-дълги от дни,
миг когато със чувства замрели
ние с теб ще сме живи,нали?

Пак усещам я старата тръпка,
обладана с магия в плътта,
с блян стаен в неразцъфнала пъпка,
порив чувствен,гореща страстта.

Ала всичко това е измама,
нереална край мене пълзи,
аз те искам,а тебе те няма
има само в очите сълзи.

1.05.2004г.