автор: lost_but_not_forgotten

Аз само в сънищата си те срещам.
И зарад тях аз вярвам в любовта.
Притискам се в теб и те усещам.
В душата ми изгряват сто слънца.

От сънищата си аз те познавам.
И знам извивките на твоите очи.
А всяка сутрин тихо те оставям,
и нощем връщам се с безброй звезди.

И тъй минават ден и нощ, и нощ и ден.
Далече от реалността. Потъва всичко,
избледнява. Ти все по-често си до мен...
И все по-трудно е да се обичаме...