автор: stanislav

Имам си нова мания. Изтребвам графоманите от сайта.
Как го правя ли? Ами, спя с един от администраторите. Той не знае, че го използвам. Взимам им айпи адреса. Свързвам се с фирмата им доставчик и научавам къде живеят. После… Да, сетихте се. Пресата ме нарече „книжният убиец”, макар по-точно би било да се каже „енциклопедичният”. Защото ползвам шести том на енциклопедия Британика, някакво старо издание, с твърди, много твърди корици. Един удар в тила, тялото пада безжизнено. Застраховам се с няколко удара странично в черепа. Вратните мускули се отпускат и главата започва да клюма. По-точно – да се търкаля по земята като подритвана консерва. Да, дори подрънква. Някакъв глух звук, но го има. Не знам защо си избрах точно този шести том. Взех го наслуки и само него ползвам. Възможно е вътре да се намира статията за графоманията, а възможно е и да не се намира. Все ми е тая. Важното е, че сайтът започна да се почиства. Имаше вътре едни гларуси, текстописци, хангари, хубостници – това са все псевдоними. Е, имаше ги. Вече няма да задръстват страницата с нови неща. И не ми казвайте, че съм някаква престъпница, убийца или неморална натура. Правя го заради читателите. И заради изкуството. Нали сте чували клишето, че изкуството иска жертви. Не е клише. За да остане изкуството живо, трябва да пожертваш няколко болни индивида. Да изчистиш стадото от мършата.
Е, отче, аз трябва да тръгвам. Треперите ли? Нали не публикувате в сайта с прякор „свещеника”? Не? Добре, добре, успокойте се, пошегувах се. Престанете да треперите!... Защо съм ви казала, че това ми е новата мания ли? А, да, защото преди да се заема с графоманите, разчистих сайта от псевдо-поетите. Всякакви там простотии, чалги и глупости. Как ме нарекоха тогава, не помните ли?... Точно така! Душевният убиец. Защото ги душех, някой се беше пошегувал, но прякорът остана, а не че съм убивала душите им. Те нямаха души. И рими нямаха. И чувства. Сигурно нищо не са усетили. Даже си мисля, че доста преди да ги убия са били мъртви. Нали отче? Възможен е живот след смъртта. Защо да не е възможна и смърт по време на живота? Така трябва да е било с тях.
Хайде, опрощавайте ми греховете и да вървя. Нещо съм доста изнервена напоследък. Взеха да се пишат едни неща по форумите… Неприятна работа. Хората се отучиха да общуват културно. Да не се ядосвам ли? Не, няма проблем. Скоро ще ми мине. Знам точно какво да направя. Довиждане!