автор: enigma_

Душата моя твоята намери,
когато беше болна и някъде се рееше в безпътица,
Не исках и не беше нужно да зная кой си ,ни къде си….
Не беше никак трудно да открия в тебе себе си...-
Ти бе безпътен пътник,аз…неправеща компромис грешница..
Сега когато всеки ден усещам топлия ти поглед
и слънчева усмивка топи леда на моите страхове
Не ще те мъча с повече слова.
Ще кажа само:
НАКАРАЙ МЕ ДА ТЕ ОБИЧАМ И ….ЕЛА!
Ще те обичам.
ако помежду ни няма никакви съмнения!
Ще те обичам,
ако душите ни не се разкъсват от абсурдни угризения!
Ще те обичам,
ако помежду ни няма никакви лъжи!
Ще те обичам,
ако АЗ съм АЗ ,а ТИ си ТИ!......тогава и сега….