автор: aradiq

Добър ден, моя смърт.
Не ме гледай в очите.
Не разбирам защо си дошла.
Побеснели кобили
напоследък са дните ми,
но какво... Но какво от това?
Не ме гледай в очите.
Остави си косата.
Остави я отвън и ела.
Да поседнем за малко,
да хапнем. Обяд е.
Почини.
Не почива ли казваш
смъртта?
За какво си дошла?
Имам среща след малко.
Стар познайник ще ме навести,
бяхме някога скъпи приятели,
но той скочи във други води.
Стана доста известен, богат,
корумпиран.
Има пръст в най-различни дела,
а живяхме във бедна студенска
квартира
и ядяхме оскъдна студентска храна.
Бяхме в обща специалност,
с еднакви оценки.
Бяхме точно еднакво добри,
но животът не тръгна
успешно при мене,
а при него... При него върви!
Има къщи, коли, хеликоптер.
Има всички красиви жени.
Всичко живо за него е стока
с покупателна стойност. Пари...

Идва! Чувам гласът в коридора.
Ей, къде си? Къде е смъртта?
Помощ! Помощ извикайте, хора!
Мой приятел умира. ---------------
Умря.