автор: wert

откакто тя измрънка
той подозира всяко
примигване,
изкашляне,
всяка полуусмивка
и всяко изсекване
Не ме обича!
вижда се, усеща се
сега я следи
на всяка крачка
попива слуз,
кръв,
мазнина,
каквото остане след нея
и сравнява
с преди, когато
тя не мрънкаше
а мигаше на парцали
глуповато
да й се не види и
внезапното опомняне
ей така докато
спиш и някой взел,
че проумял
че всичко било
относително
че няма
за къде да бързаме
че не си струвало
да се мига на парцали
айде де!
и се чуди
дали да не я
цапардоса
да й дойде акъла
в тиквата
а не да се занимава
с дзен
и не знам още какви
али-бали
портокали
ала не става то така
а тя седи
и се чуди какво
защо
кой сгреши
дали изцяло
или частично
коя част и къде
да му се не види
иначе пък е свободна
поне
само дето
той прописква
от време на време
и хич не е
толкова шармантен
колкото преди
ама нали започна
не може да се върне
и да се прави на
слаба
като подозира
че не е
макар че всъщност
би искала
всичко дa си е все едно
не са яли
ябълки
или портокали-али-бали