автор: Dimi

Покрийте ме, Испания е горда,
безброй весла в лицето й се гонят
за капището без очи и пръсти
и лебеди издъхват без потомци.
Къде е първият човек безсмъртен?
Дори и мен не иска да пожали
в жестокото жигосване с клеймото
да стана половина от змията.
Не искам да съм пак самоубиец
и внуците ми с мен да се наричат,
не стига ураганът да изтрие
веригата от кървавите дири.
Хрущял съм в паст на лъвове и клетви,
червенокоса, както всички вещици,
не ме и питат, място ми отреждат,
обрасло с кости, остри като грешници.
Къде си ти в платно да ме завиеш,
коси над черен въглен да размесиш,
аз нямам право нищо да поискам,
магията си ти, а аз съм песен.