"Тъжно ми е и ми е самотно"
Емил Симеонов
Тъжно ми е като в чуждо бъдеще
и ми е самотно като айсберг,
стигнал Северния полюс пътьом,
а забравил пътя към безкрая.
Тъжно е за оня миг, пропуснат
между "невъзможно е" и "трябва".
Самотата му е като лудост
на разумното, което ме ограбва.
Затова тъгата е самотна -
публични са кривите усмивки.
Но достигам вътрешната кота
във сълза, която ме осмисля.