- Прости ми, че те нараних.
- Ха, това е толкова дребно, че не си заслужава да говорим дори.
- Но все пак, настоявам да ми простиш.
- Е, стига де, ако беше нещо по-значимо, да ти простя, а това…
- Как така!? Няма да ми простиш, защото е малко ли?
- Ами, да, приеми го така. Не си струва труда да ти прощавам.
- Не, това е абсурд. Искаш да кажеш, че няма да ми простиш за това, а като бях ти сторил нещо по-значително щеше да ми прости?
- Е, не че щях да ти простя задължително… Но определено щеше да си заслужава труда да се опитвам да ти прощавам, а ти да се мъчиш да си измолиш прошката.
- Мен ми се струва, че сега хвърлих много по-голям труд, отколкото ако ти бях сторил нещо много по-голямо.
- Така е, но за това само ти си си виновен. Не съм аз този, който настоява така глупаво упорито да ти простя.
- Но ти си този, който вече след толкова реплики не иска да ми прости.
- Мисля, че разговорът ни трябва да приключи тук!
- Значи другия път вместо да спя с жена ти ще ти взема бизнеса, та дано да ми простиш.
- Оп! Жена ми ми изневерява с тебе!?!?
- А! Не знаеше ли?
- От къде да знам, аз мислех, че ми отнемаш от поръчките и ми конкурираш бизнеса.
- Е, сега ще ми простиш ли?
- Никога! Изчезвай от очите ми!
- Човече, стига де, не бива да позволим на една жена да развали нашето приятелство.
- Моята жена!
- Моя, твоя, какво значение има?
- Ти били ми простил ако спя с жена ти?
- Разбира се.
- А ако крада бизнеса ти?
- Ами… сигурно.
- Благодаря! Но аз не ти прощавам.
- Чакай, чакай! Нали не спиш с жена ми и не отнемаш от поръчките ми?
- Абе… карай… да забравим за този разговор. Все едно не го е имало.
- Как ще го забравим, бе. Ти наистина ли… и жената и бизнеса!?
- Нали прощаваш, какво значение има?
- Кой прощава, бе! Ти луд ли си . Махай ми се от очите. Изрод такъв!
Завесата се спуска и върху нея започват да текат финалните надписи на представлението:
„Приятелите се разделиха завинаги. Първият герой си намери нов бизнес- партньор, който да му прощава. Втория го намери нов бизнес партньор, който да му иска прошка. Жените им бяха щастливи. И четирите!
На смъртния си одър, авторът на пиесата призна, че истинското й заглавие е „Монолог пред огледалото” и че героят всъщност е един. Критиката не можа никога да му прости. Публиката се прости с него. Завинаги!”