автор: dimension

Храмът бе димен, мрачен и влажен.
Олтарът - препълнен с тъги и неверия.
Паднала до притвора страница-жена.
Праведници-куп пред светото предверие.

Жената - в протрити одежди от мъдрост.
С венец опрощенски, в ръката със кръстче.
Жена за опора, прегрешение, нежност.
...Жена-изкупление, грях чужди окъпала.

Бе имала сили. Доброта до излишък.
Птица бяла след рой ята отлетели.
С подадена буза. С раздадени ризи.
В свят, скопен от човечност. Авторазделен.

Тълпата ръмжеше. Грубост, злоба и низост
изхрачваше с бяс сатанински през зъби.
Различните в масата абортираха близост.
Светът бе мнозинствен. И щеше да бъде.

И Господ се спусна. Мълчаливо зави я
с църковния плащ - окачен черен клуп.
Едва я погали. Бе човек. Не месия.
Пред тълпата излезе. Заплака. И плю.