автор: hristam

С този тип станахме близки случайно.
Работех във фризьорския салон на комплекса, а той беше един от масажистите. Всъщност най-невзрачният от всички – слаб един такъв, жилест, попрегърбен, с преждевременно състарена кожа и отнесена походка.
Изобщо с много неподдържана външност. По едно време се чудихме как изобщо се е уредил да работи тук, беше жива антиреклама на този вид услуги. Разправяха обаче, че правел фантастични масажи, и наистина имаше си много голяма клиентела.
Странен тип беше – не особено контактен, другите момчета бяха симпатяги – весело си я карахме с тях – шеги, закачки, свалки. Той само ме зяпаше, когато се засичахме, и то по такъв начин, че се чувствах разсъблечена не само от дрехите, но и от мислите си дори. Хем ме дразнеше, хем ми ставаше странно приятно, усещах някакъв особен гъдел вътре в мен, който ме караше и аз да отвръщам на погледите му.
Често се засичахме на спирката след работа, даже по едно време си мислех, че ме следи. Оказа се обаче, че живее в моята посока, слизаше една спирка преди мен.
Нямах никакво намерение да го заговарям, колегите и без това бяха забелязали как ме гледа и вече подхвърляха всякакви пиперливи шегички, а това почваше да ми лази по нервите.
Обаче една сутрин едва се вдигнах за работа – бях толкова схваната, че имах отчаяна нужда от един майсторски масаж. Имах си предпочитан масажист – един симпатичен здравеняк, който направо ме размазваше от удоволствие – падаше си по мен, и даваше всичко от себе си. Но се оказа,че същата сутрин е свободен само мълчаливия особняк, и аз – ща не ща, се оставих в ръцете му.
Да, бях чувала, че има вълшебни ръце, но чак когато ги усетих по тялото си разбрах точно какво означава това. Не беше просто хубав масаж, някакво тайнство беше, правеше нещо магическо с кожата, мускулите, костите ми, докосваше сякаш всяка клетка в мен и тя умираше и се раждаше отново за все по-нови, неизпитани досега усещания на чисто удоволствие и екстаз. Почувствах се разочарована, когато свърши – исках още и още...Беше невероятно, болките ми не само бяха отминали, но и никога до този момент не бях усещала тялото си по този начин – сякаш сетивата ми се бяха изострили.
- Трябва да го направим пак – казах му, когато дойдох на себе си. – Фантастичен си!
- Дарба...- дари ме той с кривата си усмивка и вдигна рамене – Когато поискаш!
Малко след това станахме гаджета. За отбелязване е, че беше даровит не само като масажист – беше и много добър любовник. Невероятно чувствен, нежен, когато имах нужда от милувка, и силен до грубост, когато го желаех по този начин.
Не разговаряхме кой знае колко – интелигентен беше, но не обичаше много да говори, а и се изразяваше малко тромаво. Като че ли неговият начин на общуване беше докосването, тогава се усещаше прекрасното у него, и външността му нямаше никакво значение. И макар че никога не говорехме за любов, или може би точно заради това, знам ли, станахме много добри приятели.
Споделяхме много неща за себе си – повече аз, по-малко той, но разбрах, че е израснал в детски дом, не познава родителите си, и само благодарение на дарбата си е стигнал дотук. Дори и на курсове не е ходил, просто ръцете му сами знаели какво да правят от първия миг, когато опитал.
А когато за първи път открил секса, разбрал, че това е другата му голяма страст.
- Ако имах друга външност, сигурно щях да бъда жиголо – ми каза откровено. Мечтата му беше да си хване богата любовница, която така да хлътне по него, че да му осигури ако не охолен, то поне напълно приличен и спокоен живот.
- Женският вариант на това се нарича държанка – засмях се, когато ми го каза. – Странно защо няма дума за мъж в подобно положение...
Шегувахме се, обаче на шега, на майтап, това наистина се случи.
И двамата бяхме достатъчно разумни, имахме зряло отношение към секса и приятелството, и това, че една германка на средна възраст си загуби ума по него по никакъв начин не влоши отношенията ни.
Запозна ни – беше симпатична жена с много поддържан външен вид, навремето била омъжена за българин и говореше български сравнително добре. И най-важното – личеше, че е много влюбена.
- А ти обичаш ли я? – попитах го на другата сутрин, когато се видяхме.
- Какво значение – вдигна рамене той – Добра е в леглото, богата е...В края на месеца заминавам с нея.
- Ей, страхотно! – прегърнах го – Значи най-после сбъдна мечтата си!
Той ме погледна тъжно:
- Ще ми липсваш.
- И ти на мен – погледнах го, и се сетих, че това май е най-милото нещо, което изобщо сме си казвали, а толкова близки бяхме си станали. Същата вечер дори си поплаках, кой знае дали изобщо щях да го видя някога отново, и искрено му пожелах да бъде щастлив, добро момче беше, заслужаваше го.
Мина повече от година, преди да се видим отново. Позвъни в къщи и само след час се срещнахме. Не беше се променил особено – може би малко понаедрял и освежен, с по-спретната външност, но иначе си беше същия трогателно отнесен образ с крива усмивка.
Тръгнахме към парка, а аз нямах търпение да науча как живее сега, и го залях с истинска лавина от въпроси.
Всичко било повече от прекрасно – красива къща в тихо провинциално градче, забавления, курорти...С една дума – истинска идилия!
- Ах ти, късметлия такъв! – сръгах го – Удари големия джакпот, а?
Той едва се усмихна и се поинтересува за мен.
- А, при мен все същото – вдигнах рамене – стара работа, ново гадже...А имаш ли вече много клиенти там? – сетих се за златните му ръце.
Той ги извади от джобовете, и тогава видях – дясната му ръка беше деформирана, пръстите бяха изкривени и неподвижни. Ужасих се, знаех какво са за него ръцете му.
Той забеляза.
- Злополука – обясни ми – Стана случайно, докато тя затваряше вратата на гаража, автоматична е...премаза ръката ми, едва я спасиха.
Бях твърде потресена, за да кажа каквото и да било, но той продължи:
- Всъщност знам, че тя го направи нарочно, макар че никога не би го признала... – гласът му заглъхна – Много ме ревнуваше, боеше се да не докосна друга.
Направи жалък опит да се усмихне и допълни:
- Но това вече няма значение...Нали имам това, което винаги съм искал.
После ме прегърна и бързо си тръгна, но аз успях да зърна онази болезнена сълза в ъгълчето на окото му, която той все пак не изплака.