автор: mirabo

Защото залеза е малка смърт,
За някои навярно несъществена,
Но щом умре веднъж денят
Умира част от времето ни мерено.

Защото всяко утре става днес,
но вчера няма да се върне.
Аз искам всеки миг поне
Да е живян, а не прехвърлен,

Защото утре е безкрайно възприятие
И утре винаги ще има,
Защото утре е човешкото проклятие
Да бъде толкова недостижимо!