автор: tintiri

Не мразя “просто някои”, а всички
и казвам ви:
Не мога да ви гледам!
Не влизате,
а търсите вратички,
с които да зазидате съседа!

Избождате очите си
и после
окачвате табелка на гърдите:
“СЛЯП! Дайте
 ХЛЯБ! Слепец съм! Аз
      НЕ прося!”
и… плюскате и мляскате открито,
а сетне –
със провиснали кореми –
оригването ви
         ви вдъхновява:
“Забавни са
        глупаците!
            Големи
            глупаци са
      глупаците
забавни!”
и –
с мъка свили слепите тумбаци –
поставяте в краката ни прегради,
и падаме,
и писвате:
       “Глупаци!
На слепите
      да падат
             им се пада!”…

… Не мразя “просто някои” –
вас всички!
И казвам ви:
Ще дойде ден, когато
“вратичките” ще станат на иглички
и ще ви се забият във
месата!