Дали дъждът промива рани
и трие грехове?
Дали пак утрото ще ме покани
на чаша делнично кафе?
Дали небето ще се вдигне
и ще се покажат всички богове,
на които все се молим
за път в безпътното поле?
Дали ако това се случи
ще спем да вярваме в базумни идеали
И ще спрем да се изяждаме,
въпреки, че сме преяли?
Бих седнала тогава с боговете,
не за да се моля за благословия,
а за да им пусна две три истински парчета
и по чашка обич да изпием.