Срещнах Магьосника!!
Беше тъжен и стар.
Уморен бе
и много самотен!
“Звездната” дреха
лежеше до него
смачкана и ненужна.
Вълшебната пръчка
бе спомен.
Приседнах до него.
И кротко заслушах
старата приказка
за добрите дела...
Себе си търсех във нея...
Забравила бях
как вярвам в магии.
Забравил бе
как да ги прави....
Върнах се бавно
в старата приказка
за добрите дела...
Облече той
“звездната” дреха...
И... отлетя...
Към добрите дела!
Срещнах Магьосника!