автор: edimax

споделено...

странен шепот,
трагичен страх и самотност -
сълзи бисерни докосващи
безкрая!

склеротични сякаш в море
от надежди, като гореща сянка
в среднощната тъма -
виждам хора в стъкленици
запушени...
и без сърца.

мнимо сякаш в стаята витаят
безброй подробности в плен,
сред море от гаснещи звезди
препускам
като забравен експонат.

вибрирам мълчаливо
сред искрящите надежди;
светът е сън -
от днес по-познат!