автор: Aglaya

Ако захвърля всичко от моя свят, моето момиче
Пак Моето ли ще бъдеш?
Пак ли ще ме гледаш подпряла брадичка
на голите си колена.
С чаша вино
Искрящи очи и
Шантава усмивка ..
После изведнъж ще избликнеш в смях и ще хукнеш
Закъсняла за лекции
За козметик
За себе си закъсняла
Тичаща и вързана на плитка
И няма вятър дето да те разроши
Защото устрема те води
Към облаците
Към оная алея (ако свиеш в ляво)
Към живота ти
в който

ще правим секс

ще се смеем

и никога
повече

няма

да

те

видя...