автор: MichaelCraven

Аз съм сам,сам,толкова сам,
в празна,черна,зловеща стая,
а ти си там,там, далече там,
кога ще те видя отново не зная.

Запознахме ме се наскоро,
но нещо стана с мен,
Да-вярно е-познаваме се ние от скоро,
но вече аз съм в твоя нежен плен.

Заблуден бях аз,
друга с огромно постоянство преследвах,
заблуден,глупав в този късен час,
аз нея,а не теб последвах.

Сгреших,сгреших - признавам,
че теб аз първо не видях,
сгреших,сгреших - сега осъзнавам,
че ти си за мен осъзнах.

А тя беше толкова красива,
със лице на ангел,
със божествена усмивка,
а тя беше като дива самодива,
тъй,тъй прекрасен ангел,
тя щеше да бъде моя велика придобивка.

Но моят добър характер-верен,
реши от нея да не се възползва,
аз не бях демон черен,
който слабостта на другите да използва.

Тогава аз те срещнах,
за нея на мига забравих,
тогава аз отново топли чувства във сърцето си посрещнах,
предишната заблуда на заден план оставих.

Щом с теб аз заговорих,
веднага,на мига разбрах,
нова врата във сърцето си отворих,
предишната си слабост презрях.

А ти беше тъй чувствена,тъй страстна,
със черна,ухаеща на рози коса,
а ти беше тъй красива,тъй прекрасна,
покрита беше сякаш със свежа пролетна роса.

Усмивката ти мила,нежна,
за миг ме покори,
а кожата ти топла,белоснежна,
Романтика в мене съживи.

От дума на дума,
от усмивка и от нежен жест,
и так от дума, от всяка нежна дума,
аз очаквах скоро блага,щастлива вест.

Аз глупака душевно беден,
със ситуацията се подиграх,
аз раненият от любов страдалец,
аз простия,млад самозванец,
шанса почти си проиграх,
но сега аз съм богат-не бях аз вече беден.

А ти дари ме със втори шанс,
късно жечерта отново аз те зърнах,
получих доверието ти в аванс,
самообладанието си аз отново върнах.

Говорихме си цяла нощ,почти до ранни зори,
до вкъщи след това те аз изпратих,
останах сам в тази нощ,заболя ме дори,
но аз теб от съня си не отпратих.

Сънувах аз,усмихнат,весел,
как държахме се ние за ръце,
Да,Да-сънят ми беше тъй щастлив,ужасно весел,
подскачаше радостно моето,горкото ми сърце.

Но,когато се събудих,
аз за съжаление разбрах,
че всичко само сън било е,
и тогава осъзнах,
че всичко илюзия любовна било е,
аз исках ти да си момиче мое,
но,но,плаче ми се, защо,защо,се аз събудих,
в първия момент се аз учудих.

В същия ужасен ден,
от теб ме отдалечиха,
умря нещо в мен,
защо ангелите да сме заедно не позволиха.

Сега съм аз далече,
а ти не помниш ме дори,
и знам не ще те видя вече,
а сърцето ми Деси пак крещи.

Животът е тъй ужасен,тъй нечестен,
съдбата нас ни раздели,
а би бил тъй прекрасен,тогава ще е честен,
ако да сме заедно ни позволи,
тогава сърцето ми весело ще полети,
тогава любовта ни вечна ще гори,гори,гори.......