автор: krissi

На петдесет настъпва, казват старостта…
Годините оставили са своя отпечатък
и бавно, безвъзвратно си отива младостта,
тъжиш за минали неща оттук - нататък…

Виж, паяжинки нежни, сплетени по твоето лице,
полуусмивка, топли спомени - отминали
и погледът помръкнал е, но с мека топлина,
чаровност, нежна - в устните отпуснати.

Сребро проблясва в отънелите коси,
но всяка нишка признак е на преживяното.
В гърдите ти едно звънче не спира да звънти,
туптящо, трепетно – сърце, най-искрено обичащо.

На петдесет настъпва, казват старостта…
Не, в зрялата си младост вече встъпваме
и няма по достойно и красиво от това:
Животът продължава – няма да отстъпваме…