Ай, ай, ай, злокобна моя съдба,
защо остави ме сама в нощта
да плача безутешно ден след ден,
а ти ехидно да шушукаш на демоните зли,
че сте се спавили и то добре, уви.
Мъката злокобна от ужасна самота
стене и раздира горката ми душа,
а ти стоиш и гледаш безучастно
как се гърчи и ридае тя.
Не те ли трогва мъничко поне мъката ужасна?
Заслужих, знам съдбата си нещастна,
но разкайвам се сега за всяка грешка и беда
и моля те, прости ми и върни ми любовта.