автор: pin4e

Разстреляха я с камъни. Защото
тя беше хубава като измислица.
В устите им сто дявола пустосваха.
Ръцете й се любеха със птиците.

Тя боязливо идeше към църквата
като молитва гола. Закъснявайки.
Очите й в очите им се блъскаха.
Винеше се. А тях ги оправдаваше.

Убиваха я бавно като вещица,
на клада от омраза и от завист.
Кръвта й тънко капеше. Безгрешна
и светеща. И по-красива ставаше.