автор: sibila

На Красимир Г.

Защо и двамата се мамим,
че утрешният ден е наш
и двамата прекрасно знаем,
че няма бъдеще за нас.
Но вярваме си най-наивно,
като деца в сън красив
и мислим, че ще е вечна
искрата в нашите очи.
А двамата с теб отлично знаем
какъв ще бъде краят наш
и да скърбим и да ридаем,
това е жребият злочест.
Ще бъдем вечно разделени
уви, съдба и лош късмет,
ще търсиш в другата ти-мене,
а аз в него-теб!
И не мога аз да разбера,
защо в живота е така-
когато двама се обичат
срещу тях да е света?!