автор: feria

Ало,
Там ли си?

Исках да си побъбрим...
но може би тя е с теб?
Дъхът се превръща във въздишка
и преоткривам, че живея там горе
облаци, небе и ти.

Сняг в нощта,
колко сантиметра
и кога ще се стопи.

Като кафето си
топло
богато
държиш ме будна през цялата нощ.

Усмихвам се...отпускайки се, пия.

Търся те в пространството на един паркинг
но най-хубавите места са вече заети,
остават свободни само неудобните,
или твърде малките,
или затворените между твърде тесни пространства.

Дрин...Дрин...
пощальоните звънят винаги по два пъти
Кой ще им отвори вратата?
На кой ще отворя аз?

Моята врата е затворена, запечатана.
Поискай ми прошка,
ако желанието ти за мен
е както казваш: пламенно...

Облаци...роза
Автобусът завива по улицата,
внимавам да не объркам спирката.

Ако имах сал
бих следвала всичките течения
за да те достигна в забранените пространства.

Гола
без дрехи, които тялото ми да покрият
без думи, които душата ми да скрият…
без лекарства
само вегетариански рецепти
защото да живееш е хубаво,
защото е хубаво да живееш.