| Каква случайност, че съм те намерил! В космическото тайнство, че те има,
случайностите са заплаха,
че идваш, но и че изчезваш
с присъщите ни скорости светлинни...
Публикувано от BlackCat на 03.05.2008 @ 23:02:21
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 1
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"случайност" | Вход | 2 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: случайност от jelyaznovski на 07.05.2008 @ 01:35:25 (Профил | Изпрати бележка) | харесва ми да ме поздравяваш, ру.
жельо |
]
Re: случайност от Rita_5 на 04.05.2008 @ 00:28:39 (Профил | Изпрати бележка) | Понякога, обаче, е и радост
светлинната тръпчивост на нещата-
проблясват спектри на любов позната
и бързо ги поглъща тъмнината,
и... ражда се свърхнова - тоест АЗ ! :))
|
Re: случайност от jelyaznovski на 04.05.2008 @ 00:56:31 (Профил | Изпрати бележка) | всеки аз е свръхнова, рита. мисля, че призванието й е да блести. само че ние сме лоши и замърляме светлото й лице.
бъди светла
жельо |
]
]
Re: случайност от jelyaznovski на 04.05.2008 @ 21:42:24 (Профил | Изпрати бележка) | уви - не добър, а добродушен.
здрасти!
жельо |
]
Re: случайност от Rita_5 на 06.05.2008 @ 16:51:06 (Профил | Изпрати бележка) | Зайко добродушко
с белоснежна гушка
морковче изхрупка!
После ненадейно
в морковната дупка
жално си поплака-
пълна несполука-
морковчето клето
нямаше го тука... :~(
Здрасти ! :~)
морковчето |
]
Re: случайност от jelyaznovski на 07.05.2008 @ 01:34:08 (Профил | Изпрати бележка) | като прочетох милото ти стихотворение, си помислих за класическата роля на морковчето в притчите. и си спомних за наивния магарец. и си помислих: какво всъщност свързва магареца и зайчето. ами да. освен морковчето това са дългите уши, дърпани от съдбата за назидание на останалите пасящи...
благодаря, че ми напомни.
жельо |
]
Re: случайност от Rita_5 на 07.05.2008 @ 13:50:18 (Профил | Изпрати бележка) | Заек и Магаре
Срещнали се нейде си заек и магаре
Дълги уши имаш- рекло магарето- надявайки се заекът да оцени
дължината и на собствените му уши.
Заекът, обаче, не гледал на нещата от високо.
Той си гледал от долу нагоре , та отвърнал:
Голяма работа !
Не е ли по-важно, за кого е моркова, а не колко е дълъг !
Тъй и не се разбрали ... :~)
Жельо !
Умната ! |
]
Re: случайност от jelyaznovski на 07.05.2008 @ 23:56:40 (Профил | Изпрати бележка) | драга рита, ти навлизаш в непозната за мен зона- баснописието. може да бъркам жанра, но че разказчето е добро не бъркам.
така че нямам нито съдържателни , нито формални бележки. с едно изключение - удивителните след жельо и умната.
за поантата - че за моркова не е важен размерът, а предназначението - специални поздрави.
жельо |
]
Re: случайност от Rita_5 на 08.05.2008 @ 01:17:48 (Профил | Изпрати бележка) | Ти ме подтикна към първата крачка в този жанр, Жельо!
Какво ще стане от тук натам- незнам!
Затова бяха възкрицателните знаци ! :)))
Ръсим думички навред
някому са на късмет,
а на някоя глава
ще докарат и бела !
Ала - всичко- на шега... :))) |
]
Re: случайност от jelyaznovski на 10.05.2008 @ 01:26:57 (Профил | Изпрати бележка) | накара ме да се размисля. и си спомних: с езоп сме седнали под асмата и му викам: почерпи една чепка грозде, бе приятел. а той: абе зелено е... мале, че стиснат грък. нацупих се, нали така. а той скочи, та ме целуна по челото. ти знаеш ли, вика, че от нашите приказки става басня. и ми откъсна една чепка. ама сладко грозде, ама чудо...
искам да кажа, че не ми е първица да подтиквам.
дай си ми чепката.
жельо |
] | |