Не ти ли дотегна,най-сетне,да ме жигосваш,
с пренебрежение сляпо и тъжна любов!
Дрипави пориви с мен да износваш,
да си пазиш за другите изгрева нов...
Сякаш аз съм единствена в жертвеник раждана!
Сякаш нося сърце от гранит!
Мойта гръд не привикна да бъде разпъвана...
Мойта гръд те посреща със вик...
Вик от ужас и вик на надежда,
на умираща денем луна...
Няма вече назад да поглеждам!
Тръгваш с мен или тръгвам сама!