автор: paraldak

Страхувам се да мисля за това,
което се стопява между пръстите.
Отдавна знам, че няма правила
за настоящата цена на кръста
под който се изпъваме сами,
макар да са артритни коленете.
А тежестта не само ни боли -
за нещо повече от кръст нашепва.
И подозирам тайно - за духа
битийното е някак ефимерно.
Страданието има стъпала,
които ни повличат към небето.