автор: paraldak

Живеем като в някакво тресавище,
прегърбени от скръб и унижения
и болката, във гърлото задавена
осъмва във помръкналите зеници.

Живеем като крави в скотобойна,
пасем марули в празничните вечери
и с грошове запушваме пробойните
на битието, дето ни отрече.

Живеем като кучета на нивата,
срещу небето вием от безсилие
в очакване на свлачища, заливащи
копривата и семето без милост.

Живеем ли? Наистина ли искаме
да оцелеем, смазани от Нищото
в държава с управляващо безсмислие?
Една светулка грее...Вижте я!