Ти искаш ли
за мислите греховни на поета
на тръгване (без глас) да ти разкажа.
Как бродят нощем по изгубени пътеки,
а денем реят се в невидимите звездопади...
Ти знаеш ли,
че всеки има в себе си поета,
но може би е тайна, че поетите са слаби.
И много крехки за в железните доспехи,
раними странници, изпепелени бели клади.
Ти можеш ли
да уловиш в стиха беглеца,
що дири дом за думите си благи
или останал сам на чаша вино с неуспеха
в замая от тютюн спасява се и сам се дави...
Ти помниш ли
как в стихове докосвал си живеца
и взе на заем радост някога в страха,
а щастието свое рехаво приши с конеца
на мъдрост, заплатена с грош от младостта.
Ти искаш ли
за трепетите нежни на поета
на тръгване (с очи) да ти разкажа.
Или поемаш мълчешком по своята пътека
и ме оставяш с мислите, които също бягат...