ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Nela
 Днес: 0
 Вчера: 2
 Общо: 14146
 Онлайн са:
 Анонимни: 717
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 717
 |  И все по-малко са великите ни дни,
и нямат нищо общо със възкръсване.
Не ми се вярва, че преди да се родим,
друг ни избира и раздава кръстове.
Сами си ги ковем. От цвят и мисъл,
с остатъци от разрушени мостове.
И с някаква надежда за пречистване
наричаме душевната си суша „пости”.
И неусетно си изплитаме венец
от скъсани, повехнали любови.
Животът ни е крехък младенец,
а ние – пътят му. Нагоре.
Публикувано от hixxtam на 27.04.2008 @ 15:31:11
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 7
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Тръни" | Вход | 14 коментара (30 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Тръни
от Jiva на 06.05.2008 @ 10:31:21
(Профил | Изпрати бележка) | така е...нямаме оправдание за голготите, кръстовете, трънените... - те оправдават порастването Му...
благодаря, имах нужда! |
Re: Тръни
от theheart_ofthefire на 27.04.2008 @ 16:02:50
(Профил | Изпрати бележка) | | поздравления! много ми хареса! |
]
Re: Тръни
от beche на 27.04.2008 @ 17:06:36
(Профил | Изпрати бележка) | Много добре написано.
Поздравления! |
]
Re: Тръни
от 0805 на 28.04.2008 @ 10:00:56
(Профил | Изпрати бележка) | Сами ковем посоките си, Ради. ;)))
Празник да е! |
]
Re: Тръни
от jezabel на 28.04.2008 @ 10:14:23
(Профил | Изпрати бележка) http://littlejody.wordpress.com/ | И ковачи сме и плетачи, Лени, и в бродирането на илюзии сме ненадминати. Нагоре!
Питам се, колко велики дни с възкръсване са нужни на един човек, и си отговарям - един му е стига, ако е истински...
(нарисувах тези точки, щото ми се затрудни говоренето, а ти и твоите стихове понякога ми простирате душата на обветрената страна на хълма)
|
Re: Тръни
от 0805 на 28.04.2008 @ 10:24:18
(Профил | Изпрати бележка) | То всяко нещо ако е истинско, по едно ни стига. ;)
А за обветрената страна на хълма - там е хубаво да си носим вътрешната страна на вятъра (която според М. Павич е онази, която остава суха под дъжда).
Обичам такива коментари, Jezabel. И теб те обичам. :))) |
]
Re: Тръни
от jezabel на 28.04.2008 @ 10:30:22
(Профил | Изпрати бележка) http://littlejody.wordpress.com/ | Благодаря по всички линии. :))
А такива коментари се получават, когато стихът отключи точната врата. :) :)
Не познавам М.Палич и ще го потърся непременно, щото това за вятъра и сухата душа под дъжда ме грабна. :)
И аз обичам, но някак трудничко се изразявам. :)))) |
]
Re: Тръни
от 0805 на 28.04.2008 @ 10:36:47
(Профил | Изпрати бележка) | http://liternet.bg/publish1/mpavich/
Последното, което срещнах по книжарниците е "Вътрешната страна на вятъра или роман за Херо и Леандър". Всяка буквичка си заслужава. И не само в тази книга, де. Горещо го препоръчвам. ;))) |
]
]
Re: Тръни
от regina на 28.04.2008 @ 13:52:39
(Профил | Изпрати бележка) | абе малко и ние, малко и там, дето е писано...ама си права! - накрая се получава манджа с грозде...:)
И на добър час на книгата, Ливи!!! |
Re: Тръни
от 0805 на 28.04.2008 @ 18:58:49
(Профил | Изпрати бележка) | Разсмя ме с манджата, Рег. :))) Разбира се - малко и там... ;)
Благодаря ти. Баси колко ми се иска да дойдеш! :( |
]
Re: Тръни
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 28.04.2008 @ 14:14:15
(Профил | Изпрати бележка) | Много силно!
С оригинален поглед върху идеята за разпятието, възкръсването и други понятия, които сме превърнали по инерция и в душевни клишета. Твоето стихотворение излиза извън общоприетата представа за тях, извън мита сякаш. Много живот има в стиха ти! Метафорите ти са и идеи.
"друг ни избира и раздава кръстове.
Сами си ги ковем. От цвят и мисъл,"
"наричаме душевната си суша „пости”.
"венец от скъсани, повехнали любови."
"Животът ни е крехък младенец,
а ние – пътят му. Нагоре." |
Re: Тръни
от 0805 на 28.04.2008 @ 19:02:43
(Профил | Изпрати бележка) | Е, не само астрономите вървят през тръни към звездите. ;)))
Благодаря ти, Мея! :) |
]
Re: Тръни
от vanya777 на 28.04.2008 @ 14:31:47
(Профил | Изпрати бележка) | разкъсах мислите
хвърлих дрехите
и почувствах
светлината
изпих зората
чиста и свята
като сълзите ти
приех залеза
тих и насищащ
като плътта ти
и тръгнах
с голата истина
към тези които спят
облечени с думите
приеми ме любов
захвърлих си дрехите
Липсваха ми стиховете ти!!! Весели празници!:) |
Re: Тръни
от 0805 на 28.04.2008 @ 19:04:23
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти, Ваня! Светли празници и на теб! :))) |
]
Re: Тръни
от 0805 на 28.04.2008 @ 19:05:51
(Профил | Изпрати бележка) | Радвам се, че ни се срещат истините, vrabets. ;)
Поздрави и за теб! :) |
]
Re: Тръни
от rosy88 на 28.04.2008 @ 19:14:48
(Профил | Изпрати бележка) | Ха така Лени!
Думите ти са като остен и бодат... Но си струва да видим малко собствена кръв, щом това ще ни напомни, че сме живи!
Прегръщам те! |
Re: Тръни
от 0805 на 29.04.2008 @ 09:26:38
(Профил | Изпрати бележка) | | И аз те прегръщам, Роска. И да се видим скоро, а? ;) |
]
Re: Тръни
от kamik на 29.04.2008 @ 09:40:36
(Профил | Изпрати бележка) | Експерт по тръните си ми ти! А пък поезията ти - мъдрост, добре прикрита под безумието - много елегантна комбинация - за да не натрапваш постулати и да не размахваш пръст. Трудно се постига, освен когато е органична - като дишането. Обичам да чета как дишаш, Левена!
П.П. На добър час на книгата - тя е част от" пътят му. Нагоре." |
Re: Тръни
от 0805 на 29.04.2008 @ 10:55:56
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Ками. По-леко се диша някак, след такива думи. ;)
Знаеш си. :))) |
]
Re: Тръни
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 29.04.2008 @ 22:35:44
(Профил | Изпрати бележка) | Дано пък да станат повече великите ни дни! А за теб един от тях да бъде свързан с предстоящата премиера на книгата ти! Попътен вятър на авторката и рожбата й!
Поздрави от Пастирката, Левена! |
Re: Тръни
от 0805 на 02.05.2008 @ 12:35:06
(Профил | Изпрати бележка) | | Дано! :)))) Благодаря ти, Мария. Поздрави и весели празници! :))) |
]
Re: Тръни
от Vesan (proarh92@abv.bg) на 07.05.2008 @ 13:03:05
(Профил | Изпрати бележка) | Не ми се вярва и на мен,
че друг съдбата ни избира.
Сами изграждаме баира
на дните си, до онзи ден,
във който стигаме разпятие... |
|  |
Начало
ХуЛитери
