автор: vale

Вече няма никакви замъци.
Хамлете,спри по средата на сцената.
Този град и сега си е млад,
но отдавна за нас не е същият.
По перваза се спуска с тъга
плътна бяла мъгла и подсмърча.
Дай си тогата, скъпи,
така ще премахнем тук всички условности.
Влез във близката кръчма,
ела да се стоплимс с по глътка от виното.
Всяка история е добра-
само не започваи с измислените.
Свършвай с твоето "НЕ" или "ДА"
Днес по кулите крачат клоуни.
Този театър им е ненужен сега,
трябват за друго столовете му.
Помисли,
че на твоето "Аз"
никой нищо не хвана от смисъла.
Всеки пътник е със своя съдба
в корабче към измисленото.
Без шпалир и без цветя-
днес са други героите.
Ако не можеш да си крал,
има ли смисъл да си останалото?