автор: biser4e

Тишината е плодно дръвче
                  сред пустинята.
Осезаем нюанс от последния дъжд.
Тъмен скитник се спря.
                  Проговори. Поиска
да откъсне плода
                 с дързостта си на мъж.
И протегна душа
                 през горещия вятър
да усети, че не е пустинен мираж.
А по вените тръгна неистова жажда,
за изгубена дума с лика на жена.
И говори, говори,
                  говори за пътя,
през соления спомен за бивше море,
за делфини, които
                  случайно подслушал
и донесъл спасената дума за мен.
Тишината е залез,
преминал по устните.
Уловената капка живителен сок.
И е дързост на мъж
                 след пустинните бури,
да узнае греха
                 в забранения плод...