...
Няма губещи!
Вече достигнахме себе си:
полу- хубави грозни патета, ето ни- лебеди!
Аз съм себе си:
очите ми- синьо- зелени,
правдоподобна- устата ми.
Гостувам в тази вселена-
нечий белязан атом.
Ти си себе си:
разполагаш с империя
от пространства кънтящи.
Не хвърли бисерите и перлите си
за храна на грухтящите.
Няма губещи!
Толкова нежна зависимост
зазимихме с теб от сезона на жегите!
Върбите над отраженията ни надвиснали,
съществуват от нашата горест по Него.