 |  Слънцето е
фламбиран портокал
търкулнат
върху
синьо одеалце
на пораснало бебе
Луната е
кръгче опал
за бижу
чакащо своя обков
Звездите са
малки блестящи топлийки
забодени
върху тапициран
с тънко кадифе
капак на музикална
кутийка
Изглеждат достъпен декор
за малкия ми
измислен живот
добър съучастник
Да ги натикам
в дребничките си коси
в дребничките си очи
в дребничката си душа
Далечните
тъй безразлични
другомащабни
звезди
да превърна
в джуджета
да оплета
в паяжини
на лепкави страсти
и ще стана
величествена
Да умра
преяла с празнота
с отворени очи
че не съм глътнала небето
и дори не съм отхапала
залче от Мирозданието
Ще умра с вярата
че съм съизмерима
Ще умра без смирение
Господи...
Публикувано от BlackCat на 09.07.2004 @ 20:53:22
| Сродни връзки» Повече за
Поезия
» Материали от
Nika
Рейтинг за текстСредна оценка: 4.27
Оценки: 11
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Сепсис" | Вход | 9 коментара (52 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Сепсис
от Moka (moka@gbg.bg) на 09.07.2004 @ 21:02:42
(Профил | Изпрати бележка) | Иска ми се това стихотворение да не се хареса на никого повече отколкото на мен. Защото и аз съм една от тези, дето ще си отидат без смирение ...
Всички имаме нужда да призоваваме големите звезди за съучастници в малките си дела, но и те не са вечни.
Благодаря ти, Ника! |
Re: Сепсис
от Nika на 09.07.2004 @ 21:30:39
(Профил | Изпрати бележка) | Аз, Мока, не мисля, че малкия ми живот трябва да бъде кичен със Звездите. Търся думата, изразяваща стахопочитание, преклонение пред величието, затаения дъх, ако бих могла да зърна Сатурновия пръстен... смалявам се и изчезвам заедно със своите чувства. Апропо, мястото на човешките страсти не е сред Звездите.
Благодаря ти :)) |
]
Re: Сепсис
от Moka (moka@gbg.bg) на 09.07.2004 @ 22:01:02
(Профил | Изпрати бележка) | Когато не съм уверена, съм склонна да търся поводи за действията си извън себе си, очаквам знак- в гръмотевица, лунната фаза, и слънчевото затъмнение. Предпочитам по- дълготрайните обекти за целта :-). Някак си по- достоверни са:-)))).
Чувствата си за щастие все още нямам нужда да парфюмирам с лунни камъни.
А като съм уверена, наистина с месеци не се сещам за тия почти вечни за моите измерения щуротии. Гледам си живота, без да закачам звездните обекти, да не им пия силата излишно. Нещастници много.
И на горките звезди да посъчувстваме малко де :)))) И те душа носят :))
|
]
Re: Сепсис
от Nika на 09.07.2004 @ 22:11:17
(Профил | Изпрати бележка) | | Звучи ми познато и мило ми става. Мока, очаквай знаци от хора. Те сгряват, те са подкрепа, на тяхното рамо можеш да плачеш, те те обичат. Приеми ме за приятел и не гледай звездите. Далечни са, и безразлични... Целувам те :) |
]
Re: Сепсис
от InsideOut на 09.07.2004 @ 21:51:06
(Профил | Изпрати бележка) | Поздравявам те Nika.
Така подходящи и хубави сравнения, поне за мен.
Също и за "Ще умра с вярата
че съм съизмерима".
|
Re: Сепсис
от Nika на 09.07.2004 @ 22:07:52
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти :))
Но измамна е вярата за съизмеримост с вселената. |
]
Re: Сепсис
от InsideOut на 09.07.2004 @ 22:14:43
(Профил | Изпрати бележка) | Разбрала съм го по иначе, пардон.
Лафа е, че всеки човек е една вселена и напреки на това толкова си мязаме. Такава земно човешка съизмеримост прочетох. |
]
Re: Сепсис
от Nika на 09.07.2004 @ 22:22:43
(Профил | Изпрати бележка) | | Няма спор - човешки сме съвсем съизмерими. Дори в желанието си да се сравним с вселени :))) |
]
Re: Сепсис
от memory на 09.07.2004 @ 21:51:44
(Профил | Изпрати бележка) | Рано е за умиране. Облаците пулсират. Скоро капките дъжд ще отмерят с точност пулса им. Ще ме намокри. После пък ще изсъхна. Междувременно колко неща имам още да свърша...
Да целуна някой... Да отвърна на удар. Да пожъна нива. Да отсея зърно. Да засадя дърво. Да кося трева. Кон да пояздя. Път да извървя. А не искам да отлагам.
И тихичко, изненадващо за мен, побелявам - смирено.
Ще легна на ливада. Ще мирише на прясно окосена трева. Времето тихо ще въздиша, в изнемога, до мен. А в чашата ми - Луната на резен в джина.
Непредвидима си, никога делнична, никога розова, никога постна.
Добър вечер!
:)
|
Re: Сепсис
от Nika на 09.07.2004 @ 22:04:27
(Профил | Изпрати бележка) | Вечерта вече е хубава, memory... и малко разгулна :))
Не отлагай своя живот, не отлагай и моя.
Не искаш ли да полежиш до мен в Магелановите облаци? :)))) |
]
Re: Сепсис
от memory на 09.07.2004 @ 22:58:19
(Профил | Изпрати бележка) | Магелановите облаци, доколкото ми е известно, са някаква тъпа, вяла, сива мъглявина. Ако аз трябваше да избирам щеше да е някой взрив за създаване на вселени. Съвсем скромно. Един личен вселенски взрив.
Там няма да има задушаващи ухания на цветя. Нито прехвърчащи пеперуди. Нито една носна кърпичка паднала изпод носа на жена, обляна от пореден пристъп на поетична сенна хрема.
Най-обикновен, облят от светлина, енергия и безтегловност, пълен с атоми от водород, хелий и азот. Взрив.
:)
|
]
Re: Сепсис
от Nika на 09.07.2004 @ 23:24:10
(Профил | Изпрати бележка) | Майната им на Магелановите облаци!
Личен вселенски взрив - чист и съвършен! Нека го направим, и да си излюпим от космическото яйце кофа джин, още една тоник и... лимоново дръвче с узрели луни :)
Страхотно е, memory :))) |
]
Re: Сепсис
от memory на 10.07.2004 @ 00:01:23
(Профил | Изпрати бележка) | Колебах се дали да отговарям. Ще опитам да обясня защо.
Във филма Последния самурай (ако не си го гледала – виж го) като умира японеца, вижда едно дърво. Май беше вишня. Окъпано от пролетни цветове.
Гледката е повече от трагична и героична и достойна. Мъжка, някак си, много силна. И той вижда това дърво и казва - това е, съвършено.
Край, нищо друго.
В края трябва да има една статична, вечна, неподлежаща на обсъждане или коментар, на нищо от земните категории или каквото и да било от сорта обсъждане. Гледка - край. Цветове. Пролет.
В края на всяка вселена, която току що се ражда и няма нужда от фламбирани южни плодове, аз лично, се надявам, да мога да погледна едно дърво, разцъфващо. В каквито цветове дървото само си избере. Като в един филм... но друг път ще си разказваме филми, искаш ли?
Лека нощ... Nika.
:) |
]
Re: Сепсис
от Nika на 10.07.2004 @ 00:09:27
(Профил | Изпрати бележка) | Аз...
Аз се смирявам и затихвам.
Лека нощ, memory, сънувай вкуса на узрели вишни...
:) Благодаря :) |
]
Re: Сепсис
от libra на 09.07.2004 @ 23:27:21
(Профил | Изпрати бележка) | | Правиш разлика между примирение и смирение, нали? |
Re: Сепсис
от Nika на 09.07.2004 @ 23:33:50
(Профил | Изпрати бележка) | | Правя. Отдавна. И двете са ми трудно постижими :))) |
]
Re: Сепсис
от libra на 09.07.2004 @ 23:44:22
(Профил | Изпрати бележка) | :))))))
Примирение - никога!
Смирение...опитвам се...постижимо е..:)
хубав ти е стиха.. |
]
Re: Сепсис
от Nika на 10.07.2004 @ 00:00:03
(Профил | Изпрати бележка) | Не съм съгласна. Примирявам, лесно или не толкова, своя вътрешен свят с истинския живот. Хармонията ме смирява.
Радвам се, че ти е харесал стиха :)) |
]
Re: Сепсис
от libra на 10.07.2004 @ 00:21:12
(Профил | Изпрати бележка) | не мога да се примиря, докато съм жива, но мога да се смиря опознавайки и преодолявайки себе си...
а стиха ми напомня за мен самата и лутанията ми...и наистина ми харесва...:) |
]
Re: Сепсис
от Nika на 10.07.2004 @ 01:23:09
(Профил | Изпрати бележка) | | Желая ти хармония, libra, тя би донесла щастие на всекиму :) |
]
]
Re: Сепсис
от Hammill на 10.07.2004 @ 00:29:12
(Профил | Изпрати бележка) | Хей, чудесна си!
Наистина не можем да глътнем небето, не можем да постигнам смирение. А смирението е последната победа над света и първата над себе си, казано афористично.
А не-афористично казано: ти явно мислиш на други честоти от повечето тук. Много си честа и чиста! |
Re: Сепсис
от Hammill на 10.07.2004 @ 00:48:24
(Профил | Изпрати бележка) | Всъщност как мислиш, смирението до загуба на себе си или до намиране на себе си би трябвало да води?
Защото наистина присъствието ми в света не се определя от това че съм нищожна част от него, или както би се изразил Паскал - не се определя с това, че съм крехка тръстика, а с това че съм мислеща тръстика, т.е. с това че се осъзнавам в света.
Една част, която би се осъзнавала като част, не би ли била по-голяма от едно цяло, което не би се осъзнавало никак? |
]
Re: Сепсис
от Nika на 10.07.2004 @ 02:21:23
(Профил | Изпрати бележка) | Себеосъзнаването не води до загуба на идентичност поне за хората, които не са екзистенциално зависими от своите илюзии. В същото време себеосъзнаването би било възможно само, ако сме в състояние да се опознаем като съвкупност от материална, емоционална и мисловна компоненти. На тази база би могло да се гради усещане за собствена значимост, а оттам и адекватно себеизразяване в една или друга форма, както и отдаване дължимото на останалите малки или големи части на света. Тук ще отворя една скоба и ще се опитам да илюстрирам с най-експлоатираната в изкуството, в частност литературата, тема - любовта и сексът като нейно проявление. Правило е двойката да се сравнява с по-големи, по-красиви, по-висши в някакъв аспект обекти. Едва ли ще срещнем метафора с дъждовни червеи или голи охлюви. При това причината няма да е в двуполовата система на упоменатите видове. Че коя политнала поетическа мисъл ще се занимае с такава подробност? :)) Това, според мен, си е пар екселанс проява на комплекси.
Сега ще спомена и принципа на субсидиарността. Човешките отношения не са ангажимент нито на космическите тела, нито на природните стихии. Да не изпадаме в шаманство, плс :)
Смирението, Hammil, е в края на най-трудния път - този към себе си. Тогава всички неща заемат местата си и блесва красивата логика на хармонията vs мътните очи на ентропията.
Извини ме за многословието :))) |
]
Re: Сепсис
от Hammill на 10.07.2004 @ 13:17:28
(Профил | Изпрати бележка) | Няма нужда да се извиняваш, страшно очарователно се изразяваш... :)
Всъщност много си права за илюзиите, те са най-отровното нещо в човешкия живот. Заради някакъв далечен образ, човек може да отрови не само себе си, но и живота на близките му хора, само защото не е склонен да търси човешкото в човека, а приказното, парадното, илюзорното. А лек срещу илюзиите е именно самосъзнанието.
Всъщност често съм се замислял, колко е важна първата Божия заповед: "Не си прави кумири от нищо, що е на земята или на небето". Това е безкрайно екзистенциална заповед...
Колкото до символиката на звездите и небесните тела, непоносими са всичко шаманствания и астрологии, които се опитват да сведат богатството и болката на личния човешки свят до отношения между вещи - звезди и планети. Това е още по-гнусно, защото астролозите натурализират наивната поетика и се опитват да я изразят в природни термини.
Всъщност човек превъзхожда всяка една звезда и планета, всяка една прородна вещ, именно с това, че освен че съществува, той също така осъзнава своето съществуване. Това осъзнаване е предпоставака за възможността на болката или щастието. Именно това е искал да каже Блез Паскал с неговия патос относно "мислещата" тръстика.
В този смисъл една звезда, колкото и да е огромна е много по-жалка и от най-малкия човек, защото той за разлика от нея осъзнава собственото си съществуване: способен е да изпитва и болка и радост.
Впрочем подсещаш ме: искаш ли да напишем съвместно една творба за любовта на очо-рогатите охлювчета и на дъждовните червейчета? ;)
|
]
Re: Сепсис
от Nika на 11.07.2004 @ 04:24:22
(Профил | Изпрати бележка) | С повечето твърдения съм съгласна. Изкушена съм да внеса някои уточнения все пак.
Илюзиите са отровни, ако не са осъзнати. С други думи, размазана е тънката граница между субективно възприета реалност и някаква имагинерна, но натоварена с очакване за съществуване, представа за света. Понеже много си падам по онагледяването, предлагам следния въображаем казус: аз се изживявам като хан Крум. В единия случай се обличам в театрален костюм, размахвам меч в дома си, гледам се в огледалото и ми харесва. През цялото време съзнавам, че не съм никакъв хан, камо ли Крум. Това е безобидна илюзия. В другия случай отивам да изкоренявам лозя и се опитвам да режа ръце. Това е сепсис и подлежи на лечение. (Специално избрах толкова далечен пример :))
По повод човешкото превъзходство... нека подходим без патос, малко по-рационално и да си кажем, че за да е възможно каквото и да било сравнение, е необходимо да има някаква обща критерийна база. Не виждам такава в съпоставката човек - звезда. Човекът може да изпитва болка и радост, но в него не се извършва ядрен синтез. А и ние, всъщност, нищо не знаем за тръпките на звездите.
Приятно ми е да си говоря с теб, Hammill, но дали не сме отегчителни за публиката? :)))) |
]
Re: Сепсис
от entusiast (entusiast@mail.bg) на 11.07.2004 @ 13:38:04
(Профил | Изпрати бележка) http://bglog.net/blog/entusiast | | Ама хич даже не сте отегчителните щот сте образовани и с мноо мозък, така да се изразя. Потресен съм от това ти произведение Ника. В добрия смисъл на думата. Отличава се много от другите ти в Хулите. А сравнението с голите охлюви го има ако не се льжа при Буковски. И е страхотно. Мерси за ....... |
]
Re: Сепсис
от Nika на 11.07.2004 @ 21:25:17
(Профил | Изпрати бележка) | Чета те, харесва ми как ме гмуркаш дълбоко в сив битовизъм, а после - лъч, по който да се измъкна.
Не съм искала да потрисам никого, обаче... :) Още си спомням колко потресена бях, ама в добрия смисъл, направо възхитена бях, когато за пръв път видях... ъъъъ... визуализацията в твоя профил :-Р (нали си пич, да не се гипсираш сега...)
:)) |
]
Re: Сепсис
от Hammill на 12.07.2004 @ 13:47:57
(Профил | Изпрати бележка) | Ама именно, осъзнатата илюзия вече собствено не е илюзия, тя е загубила своята сила. Примерът ти го показва - тя може да е игра или преднамерена сантиментална поза, но не и илюзия.
Колкото до патоса имах предвид този на Паскал, метафората за "тръстиката", която може да бъде скършена от всеки порив на вятъра, която тръстика обаче превъзхожда всички стихии, които биха могли да я убият с това, че за разлика от тях тя "мисли", т.е. осъзнава собственото си съществуване.
Иначе категориален критерий може лесно да се даде: човекът е същество, което тематизира, проблематизира и поставя под въпрос собственото си съществуване, чрез което му придава или отказва някакъв смисъл.
Това означава, че той е самоотнасящо се (авторефлексивно) същество, при което самоотнасянето притежава и идеален (смислов) характер. (Храненето е например само реално самоотнасяне.)
Звездата колкото и ядрени синтези да извършва - чрез това не се самоотнася, още пък по-малко идеално (т.е. смислово). Т.е. тя не тематизира собственото си съществуване.
|
]
Re: Сепсис
от Nika на 12.07.2004 @ 17:01:45
(Профил | Изпрати бележка) | Да, нямаме никакъв спор.
Да ми даде Бог достатъчно ум, на мен и на другите, че да се самоопределяме дали сме мислеща тръстика или... ъъъъ... духаме, имитирайки вятър и други безсъзнателни стихии :))) Прости за грубата аналогия.
Благодаря за диалога :) |
]
Re: Сепсис
от Nika на 10.07.2004 @ 01:39:50
(Профил | Изпрати бележка) | О, факт е, че не можем да глътнем небето. Но виж как алчно протягаме ръце да откъснем небето и да се обвием в него по двойки, да сграбчим звездите и да се окичим с тях, да се съизмерваме със слънцето, зората, нощта... посягаме на неща, които не усещаме, не разбираме, не проумяваме.
Дали всички имаме мания за величие... и дали високочестотната мисъл е панацея. |
]
Re: Сепсис
от Hammill на 10.07.2004 @ 12:45:09
(Профил | Изпрати бележка) | Да, права си. Всъщност много хубаво си описала бутафорията на наивната сантименталност и декора на фалшивите поетизми, но май малко хора тук успяха да усетят точно твоята болка.
И това макар че стихотворението е чудесно композирано и финалът е много точен и искрен.
А заглавието мрачно стои като диагноза: отравяне на кръвта, кръвен гнилоч, сепсис...
Но твоята кръв е чиста. |
]
Re: Сепсис
от Nika на 10.07.2004 @ 17:33:52
(Профил | Изпрати бележка) | Без значение е малко или много са хората, усетили моята болка. Достатъчно е стихът ми да е парнал поне един. Аз виждам, че са повече. Мисля си, че съм щастливка... :)
По отношение на изразните средства, какво да ти кажа... всеки се изразява според съдържимото. А аз ще намеря начин да опиша, че моите чувства са истински и че голи са възхитителни. Все някога ще ги напиша, ще ги изпея или ще ги нарисувам... (а току-виж, че съм ги избродирала на ковьор, тогава ще избия рибата :))))))
Колко надменно, нали? :) |
]
Re: Сепсис
от Hammill на 12.07.2004 @ 13:55:38
(Профил | Изпрати бележка) | Не, ти не си надменна - самият факт, че искаш да се утвърдиш като щастливка предполага желанието ти за споделеност.
Според теб не възвисяваш ли прекалено подобна взаимност?
Всичко бих могъл да споделя с теб от дистанция, седнал на другия край на света - всичко, което не би ме ангажирало към други действия освен да щракам от възторг по клавиатурата. |
]
Re: Сепсис
от Nika на 12.07.2004 @ 16:42:07
(Профил | Изпрати бележка) | Оценявам като еднократно щастлив за мен фактът, че това мое съчинение провокира интерес и смислен разговор, нищо повече... :))
Да, склонна съм да фаворизирам взаимността. Личната ми битка, след която ще намирам основание за щастие в себе си, е една от най-тежките и още не е приключила. Според мен си струва. Мисля си, че няма по-голяма перверзия от това да вменя отговорността за психо-емоционалното си състояние другиму. Престъпление е и към мен самата и към другия.
Относно дистанционните контакти... ми ето какво. В някои случаи са напълно достатъчни. В други са благословия и наказание. Зависи си... :))) |
]
Re: Сепсис
от osi4kata на 10.07.2004 @ 06:10:50
(Профил | Изпрати бележка) | Ех, любимке моя...
Ще си отидем без смирение!
Прекрасно е. |
Re: Сепсис
от Nika на 10.07.2004 @ 17:19:15
(Профил | Изпрати бележка) | Умирам
с гримаса
конвулсивно
с начупен гръден кош
с раздрана кожа
душата ми
отлита с вой
* * *
Отивам си
от където и да е
дори от живота
тъй кротко гасна
с усмивка
душата ми
с въздишка
се отнася
И двата варианта са възможни и по своему красиви, според мен :)) |
]
Re: Сепсис
от ANG на 10.07.2004 @ 17:29:25
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/ | и ти се чудя
след като знаеш,
че СМИРЕНИЕТО пред Бога
е измислица на църквата
посредник
между Теб и Него
(а той прсто в Теб е)
защо ти е смирение -
БЪДИ!
:)))))))
ХАРЕСВА МИ стилът ти и още |
Re: Сепсис
от Nika на 10.07.2004 @ 19:28:59
(Профил | Изпрати бележка) | Моля те да приемеш финалното обръщение чисто метафорично. Този стих не съдържа моята молитва.
Не те разбирам, ANG, наистина. Никак ли не личи, че СЪМ? |
]
]
Re: Сепсис
от Nika на 14.07.2004 @ 08:58:06
(Профил | Изпрати бележка) | Опазил ме Бог! (Ника бързо се кръсти три пъти)
:)) |
]
Re: Сепсис
от Hammill на 12.07.2004 @ 13:27:25
(Профил | Изпрати бележка) | Как така смирението ще е измислица на църквата? На коя църква?!?
Ти Достоевски не си ли чел?
Смирението е единственият начин да надмогнеш себе си, фалша в собствената си личност.
Много е лесно да се бориш срещу външни врагове. Много по-трудно е да се бориш срещу вътрешни, а смирението е борба точно в тази посока.
|
]
Re: Сепсис
от ANG на 13.07.2004 @ 23:58:42
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/ | | Хаммил, изчел съм всяка буква на Достоевски чежду 12-15 годишна възраст. Наскоро пет шест пъти опитвах да започна Юноша. Ужас. Не върви. И що питаш. Фалша е в тази личност, която безропотно го е приела присадено от друга квазиличност, църква, религия и прочие. След като се намира единствено само между ушите ти, значи си е чисто твой проблем. Мой не е, защото аз не допускам многозначността на думата смирение да блуждае по всяко време между ушите ми - само когато аз искам и в този смисъл, който за момента прагматично ми изнася. |
]
Re: Сепсис
от Hammill на 14.07.2004 @ 12:08:20
(Профил | Изпрати бележка) | Между 12-22 години човек няма достатъчно ум за Достоевски, а по-късно проблемът е, че обикновено няма достатъчно търпение за да се задълбочи. Не бива да остаряваме толкова бързо.
Питам за Достоевски, защото показваш пълно неразбиране към феномена "смирение" и тъкмо четенето на Достоевски би могло да поправи този факт ("Престъпление и наказиние", "Братя Карамазови", пък защо не и "Бесове" като контрапункт).
Отношението ти пък църквата е подобно на някой закъснял просвещенец от 19 век. Закъснелите винаги са ограничени, защото се вкопчват във вече готовите клишета.
Църквата не е квази-личност, а в своята идея е съборност от личности, събрани под купола на любовта. Фактите не бива да ти пречат да виждаш идеята, защото това би представлявало интелектуално късогледство.
Символика, над която да се замислиш пряко свързана с идеята за любовта: Църквата като земната годеница на небесния жених - Христос.
|
]
Re: Сепсис
от Tryn4e на 13.07.2004 @ 16:40:59
(Профил | Изпрати бележка) | Мисля Ницше беше казал, че за да родиш танцуваща звезда трябва има хаос в душата ти.
Знам, че думите могат да убиват,
не разбирам онези, които от думи изпадат в еуфория
|
Re: Сепсис
от Nika на 14.07.2004 @ 10:34:10
(Профил | Изпрати бележка) | Хората убиват. Думите са едно от многото ни оръжия за смърт или еуфория.
(ако е възможна смърт чрез думи, защо да не е възможна еуфорията? още повече, че еуфорията се поражда и самоувеличава с активното участие на въображението. в този смисъл бих казала, че двете страни, четящ - пишещ, слушащ - говорещ, са еднакво активни и виновно отговорни)
:) |
]
Re: Сепсис
от mariq-desislava на 10.05.2016 @ 07:44:39
(Профил | Изпрати бележка) | | О, болезнено свойски се чувствам тук. |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14145
Онлайн са:
Анонимни: 721
ХуЛитери: 2
Всичко: 723
Онлайн сега:
