автор: valchebnica

Живееш сам,
захлопнал
свойте двери.
Опитваш се
стиха си мерен
да редиш –
загубил вяра,
не намерил и доверие,
подлъгал нощите си
с глупав стар фетиш.
На пръсти спомените ти
пристъпват.
С глава им кимваш.
Сън ли е?
Не знам.
Накриво се усмихваш.
Недостъпна
за тебе любовта е.
Пак си сам.
А утре (може би...)
в забързания ден,
ще срешнеш Нея
и ще я познаеш -
по трепета,
по погледа смутен,
по туй,
че раздвоено се терзаеш.
И в същия
до болка бързащ ден,
тя Теб ще срещне.
И ще те познае.
В очите й гмурни се,
в миг вглъбен.
Виж, пламъче
във погледа сияе.
Ръка подай смирено
на колене.
Ръцете й вземи.
И (може би...)
на прага
на забързаното
време,
мечти ще се родят.
По-смел бъди!