автор: new_poet

"Ти лекъ нош ми казъ, милъ,
но лекъ ли шъ дъй нущтъ?"
Когат дипресия мъй свила
и хич ни могъ дъ заспъ.

"ЛижА самотин, нипудвижен"
ф пригръдкити нъ вичиртА.
"Тя ф този час гури и над Парижа",
а аз пуезия сига читА.

Май хлопа Финдли нъ вратАтъ
фъф този късин час.
"На поприщиту жизнину ф средатъ"
не могъ дъ заспъ у нас.

"О, боже, дай еднъ звиздицъ"
фъф туй нибе, ф кует съ зверя аз
"и глас, мъкър на нощнъ птицъ",
кугат кръй мен лити идин Пигас.

"Сига ви пишъ!" Що дъ сторя?
кугат бизсъниету ма мури!
Аз искъм вечи да гуворя,
учаквъйти ут мен твурби!