Верен е дъждът, не спори,
нито му тежи:
и да плачем, да бърборим,
даже да мълчим.
Верен е дъждът, не иска
просена любов.
Тихо капките си плиска
синият покров.
Верен е дъждът, не чака
в злото да растем,
затова над нас проплака
още онзи ден.
Верен е дъждът, ще дойде
още утре пак,
иначе слепци сме, Боже,
в този алчен мрак.