Брезите протягат ръцете на юг,
тревите пък съскат като змиярник.
От север се спуска стегнат юмрук,
небосвода погребва във буци катранени.
А езеро сбръчкано - лице на хайдутин,
от дълги години в горите удавено,
плаче във мрака със сълзи от шума,
че среша сезона отдавна забравен.
Прозорец примигва с очите си котешки -
тъй жълти, уплашени гледат театъра.
И всичките дребни гадинки се молят.
Но крясъци северни чува създателят.