Не ми казвай,
че не стъпваш по спомени нощни,
без да бодатт краката ти боси.
Не ми казвай,
че не ставаш художник в нощта
и не рисуваш картини минали с уста.
Не ми казвай,
че не чуваш в съннища си среднощни,
стоновете на оргазмите наши мощни.
Не ми казвай,
че не се връщаш в света далечен
там където бил си с мен най-вечен.
Замълчи,
ако мен си сънувал изгубен!
Излъжи,
ако мен си бълнувал учуден!
Не спирай
да мислиш за мене всяка нощ.
Ние имаме
още Нашето време с име Любов.
До тогава,
докато чакаме края-нежелан.
Нека в съня ти
да остана брадница -желана!
09.07.2004