автор: katbalu

Елеонора вече си заспала !
Аз, блудният - отново закъснях....
Косите си в съня си разпиляла...
И, не сънуваш мен и моя грях...

Елеонора, върнах се при тебе,
премазан от греха си като с влак....
Елеонора, виж ме на колене...
От болката по тебе посивях...

Елеонора-искам да се върнеш!
В смехът ти искам да се потопя.
Преструваш се че спиш? Ако ме зърнеш!?
С букет в ръце за тебе как горя?!

По мраморната плоча заваляха
червени макове - дъжд огнен заваля.
Мъжът прегърна камък и заплака...
Елеонора ли? Далече беше тя....